— Добре дошъл, Мортимър — поздрави го той весело. Хвърляйки поглед към бързо отдалечаващия се Грей.
Хайме отиде при краля с видимо нежелание.
— Получих съобщението ви, сир — каза той, когато му направиха място до краля, — и дойдох колкото можах по-бързо.
— Бих казал, долетя — пошегува се Хенри. — За съжаление трябва да те помоля да потърпиш още малко. Както виждаш, празнуваме. Заминавам след две седмици за Франция, за да взема невестата си, и искам този въпрос да се разреши преди отпътуването ми.
Хайме се намръщи.
— Ще се опитам да бъда търпелив, но както добре знаете, тази грижа ми лежи на сърцето още откакто бях на петнадесет години. Не че не съм ви признателен за разследването, сир — добави той бързо.
— Тогава още няколко часа няма да бъдат пречка — каза Хенри, обръщайки вниманието си към изпълнителите в центъра на залата. — Ела утре на закуска и ще ти кажа всичко, което стана ясно в твое отсъствие.
— Можете ли поне да ми кажете дали невинността на баща ми беше доказана?
Той беше дошъл отдалече, беше рискувал твърде много, за да остави момента да отмине без положителен отговор.
Хенри се взря в него, преди да отговори:
— Честта на баща ти беше възстановена. Но същевременно високопоставени мъже на кралството бяха уличени в заговор, целящ да го дискредитира. Ще говорим утре.
Победата никога не беше имала толкова сладък вкус. С блеснали от благодарност очи Хайме изрече:
— Мога ли да бъда извинен, сир? Имам да мисля за много неща, а пътуването от Уелс ме умори много.
— Иди да си легнеш, Мортимър — каза благосклонно Хенри. — Помоли някой прислужник да те заведе в свободна стая.
Когато остави нещата си в стаичката, която му бяха посочили, Хайме усети неспокойствие. Всичко, за което можеше да мисли, беше Ивън Грей, който се забавляваше някъде в замъка с някаква жена, без да подозира, че предстои да бъде изобличен. Нямаше търпение да види изражението на негодника, когато чуе, че му се отнема титлата, която беше откраднал от рода Мортимър. Макар Хенри да не беше споменал никакви имена, за Хайме не беше никаква тайна кой стои зад подлия план. Тъй като старият Грей беше починал преди няколко години, сега вината лежеше върху Ивън, тъй като той беше извлякъл най-много полза. Хенри IV беше дал огромните имущества на Мортимър и титлата му на Ивън Грей.
Излизайки от стаята си, Хайме тръгна по пустите коридори, за да намери някой прислужник. Разбирайки, че не може да заспи, той изведнъж усети, че е гладен. А щом намереше нещо за ядене, щеше да провери какво правят хората му, за да бъде сигурен, че са били добре нахранени и подслонени. Звънък смях привлече вниманието му към една недобре затворена врата. Щеше да отмине, без да обърне внимание, ако не беше надникнал през тесния отвор и не беше видял Ивън Грей върху една почти гола жена, легнала на някакъв диван.
Темпераментът на Хайме експлодира, когато чу отговора на Грей на въпроса на жената дали съпругата му го задоволява.
— Милейди не може да ме задоволи като тебе, любов моя. Нейните жалки усилия са наистина смешни. Но стига толкова за съпругата ми — каза той, дръпвайки полите й над кръста. — Горещата ти малка уста събуди ужасния сърбеж между краката ми.
Жената изписка възхитено, когато Грей зарови мъжествеността си дълбоко в нея. Точното в този момент Хайме нахлу в стаята. Скачайки на крака, Грей пребледня, когато Хайме прекъсна интимната му среща, и на лицето му се изписа буреносно изражение.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Дойдох, защото кралят ме повика — заяви Хайме. — Дните ти са преброени, Грей. Ще бъдеш изобличен и всичките ти нечестно спечелени богатства ще ти бъдат отнети.
Грей изглеждаше зашеметен.
— Не знам за какво говориш.
Внезапно жената скочи, изгледа уплашено Хайме и хукна навън. Грей понечи да я последва.
— Остави тази курва, Грей, това е между нас двамата.
— Нямам какво да ти кажа, Мортимър.
— Мисля, че имаш. Знаеше ли, че Алета носи твоето дете?
Думите на Хайме накараха Грей да спре на място. Обръщайки се към него, той се усмихна хитро.
— Ревнуваш! Затова ли е цялата работа, Мортимър?
— Ревността няма нищо общо с това — изрече сурово Хайме. — Искам да говоря за Алета. Носи ли твоето дете?
— Видял ли си я?
Грей се беше надявал Хайме никога да не научи за бременността на Алета, но тъй като беше разбрал, той смяташе да използва това за своя изгода.
— Да.
Кокалчетата на стиснатите му юмруци бяха побелели, Хайме едва сдържаше гнева си.