— Защо ме доведе тук, Ивън? — Зъбите й тракаха толкова силно, че думите едва излизаха от устата й. — Какво ще правиш?
— Погледни надолу — заповяда той, избутвайки я опасно близко до ръба на стената. — Какво виждаш?
Любопитна, но и изплашена, Алета надникна между два зъбера, поглеждайки надолу. Отначало не видя. Но после го видя, застанал в края на горичката, малко пред подвижната решетка.
— Хайме!
Един порив на вятъра откъсна името му от устните й и го донесе до ушите му. Отначало той помисли, че чува крясък на птица, носеща се високо над главата му, но някакво шесто чувство го накара да погледне нагоре. Тогава я видя и кръвта замръзна във вените му.
— Алета!
— Ако ти е мил животът на лейди Алета и на детето, което носи, ще отпратиш армията си — извика Грей. — Ако не го направиш, те ще умрат. Чуй ме добре, Мортимър, аз съм отчаян човек. Няма нещо, което да не посмея да направя, за да напусна страната, преди да са дошли хората на краля. Ако не се подчиниш на нарежданията ми, следващия път, когато видиш Алета, тя ще бъде мокро петно на камъните под стената.
— За бога, Грей, знаех, че си покварен, но нямах представа колко си зъл. Отвратително е да заплашваш живота на бременна жена.
— Не говоря празни приказки — предупреди го зловещо Грей. — Няма да ми е трудно да я хвърля през стената. Колкото до детето, то не е мое, така че не ме е грижа какво ще се случи с него.
За един кратък момент Хайме си позволи разкоша да вкуси думите на Грей. Алета носеше неговото дете, не на Грей. Тази хубава новина го накара още по-твърдо да реши да спаси Алета.
— Какво искаш да направя?
Погледът му се спря на пребледнялото лице на Алета; бледността й го изплаши. От мястото, където стоеше, я виждаше как трепери и знаеше, че без топло наметало сигурно страда невъобразимо много от ледения вятър.
Внезапно Хайме забеляза някакво движение по стената зад Грей и загледа безпомощно, когато една напрегната драма започна да се развива на пътеката на стената високо над главата му. Лорд Съмърсет, разбирайки какво се разиграва, се беше втурнал да защити дъщеря си. Доста късно беше осъзнал, че обича Алета и не му е безразлично какво ще стане с нея и с детето й. След като Ивън Грей се беше появил в замъка Съмърсет в състояние, граничещо с лудост, Съмърсет почти беше стигнал до решението да помоли краля за милост, вместо да се осланя на един луд.
Алета видя Съмърсет много преди Грей да осъзнае присъствието му — толкова се беше съсредоточил върху това, да дразни Хайме. Благодарна, че баща й е дошъл да я защити, тя усети облекчение да се разлива из тялото й. Дълбоко в себе си той я обичаше, разбра тя, въпреки факта, че в последните месеци не й беше давал особени причини да мисли така.
Внезапно Грей осъзна накъде гледа Алета — нещо или някого зад него. Извърна се, но се поотпусна, когато видя Съмърсет.
— Пуснете Алета — настоя сурово Съмърсет.
Грей се усмихна широко.
— Не се страхувайте, милорд, Мортимър никога няма да позволи да се случи нещо на лейди Алета или на детето му.
— Казах, пуснете я — повтори Съмърсет. — Лудост е да я тормозите ненужно. Правил съм някои отвратителни неща в живота си, но никога не съм се крил зад женски поли. И със сигурност не зад жена в напреднала бременност.
— Ами! Издънката на Мортимър не заслужава да види бял свят. Родът Мортимър са прокълнати.
Съмърсет пристъпи напред, възнамерявайки да измъкне дъщеря се от хватката на Грей.
— Не се приближавайте, милорд, иначе ще причините смъртта на дъщеря си.
— Вие сте полудял, Грей — нападна го Съмърсет, поглеждайки угрижено към дъщеря си. — Мортимър знае ли защо заговорничихте срещу баща му преди толкова много години? Знае ли защо щяхте да го убиете, ако го бяхте видели след екзекуцията на баща му? Има ли представа, че сте му полубрат? Или само на мене доверихте това?
Устата на Алета се отвори и очите й се разшириха от шока. Баща й наистина ли знаеше какво говори? Хайме и Ивън бяха ли полубратя? Как е възможно?
— Да, наполовина братя сме — изръмжа Грей, — но не искам да имам нищо общо с това копеле. Баща му изнасилил майка ми, когато била само на тринадесет години. Била излязла на езда сама, когато Мортимър се натъкнал на нея. Помислил я за селянка, защото не била с камериерката си, и я изнасилил. Дори като млад Кларънс Мортимър е бил арогантно копеле. Тя дори не знаела името му и била твърде уплашена, за да каже на когото и да било какво се е случило. Отивала в имението Грей, защото скоро щяха да се омъжи за Гордън Грей. Когато съм се родил, той помислил, че съм негов син.