Грей като че ли се наслаждаваше да разказва отново тази история, която беше държал в себе си, откакто майка му беше казала тайната на неговия произход на смъртното си легло. Съмърсет беше единственият човек, на когото Ивън беше разказал това. Дори и Гордън Грей не знаеше истината. Старият Грей, яростен привърженик на Хенри IV, беше измамен от Ивън и накаран да повярва, че Кларънс Мортимър наистина е извършил измяна.
Накрая Алета си възвърна дар слово.
— Не ти вярвам. Изобщо не си като Хайме.
Грей я изгледа злобно.
— Вярно е, милейди. Майка ми научила името на похитителя си много години по-късно. Запазила тайната до последния си миг, когато ми я довери на смъртното си легло. Заклех се над трупа й, че ще накарам Кларънс Мортимър да си плати за това, което й беше причинил преди толкова много години. Ако Мортимър беше почтен мъж, щеше да се ожени за майка ми и аз щях да бъда законният наследник на неговото богатство. Но въпреки това аз все пак получих всичко, точно както трябваше да бъде. Затова те исках, милейди. Ти беше последното владение на рода Мортимър, което щеше да им принадлежи, ако бяха оцелели. Когато Хайме Мортимър се появи изневиделица, за да предяви претенциите си към тебе, исках да го убия.
Главата на Алета се замая. Истината ли казваше Ивън, или имаше халюцинации? Да не би да се беше побъркал? Но… Все пак в разказа му имаше достатъчно факти, за да го направят достоверен. Алета беше сигурна, че Хайме няма представа за действителната причина за омразата на Ивън към рода Мортимър.
— Това не е причина да изливате гнева си върху дъщеря ми — заяви Съмърсет, който вече знаеше историята за бащинството на Грей. — Ще отведа Алета в стаята й. Тя ще измръзне до смърт тук.
Той пристъпи напред с решително изражение на червендалестото си лице.
Изражението на Грей се изкриви в маска на ярост, докато ръката му здраво стискаше тази на Алета.
— Не, милорд, единственият ни шанс да напуснем страната безпрепятствено зависи от нея. Мортимър ще направи всичко, за да бъде тя в безопасност.
— И аз, милорд — изрече с равен глас Съмърсет.
Въпреки предупреждението на Грей той хвана другата й ръка и я дръпна към себе си.
Грей реагира съвсем неочаквано. Решен да спре Съмърсет и отчаяно искайки да задържи Алета на място, където Хайме да може да я вижда, той вдигна меча, който беше държал през цялото време, и го прониза. Със задавен вик Съмърсет се строполи на дървената настилка.
Алета издаде тих нечленоразделен звук, опитвайки се да се изтръгне от хватката на Грей и да се приближи към баща си. Хващайки я през кръста, той я повлече по пътеката. Алета се опита да се измъкне от желязната му хватка, но утихна веднага, когато той прошепна дрезгаво на ухото й:
— Ако ти е скъп животът на детето ти, незабавно ще престанеш да се дърпаш.
Долу под стената Хайме наблюдаваше сцената с нарастващ ужас. Никога не се беше чувствал толкова притиснат, толкова безпомощен. Когато Грей заби меча си в лорд Съмърсет, кръвта му замръзна. Алета ли беше следващата жертва? Когато я видя да се бори неуспешно с Грей, му се дощя да му поникнат крила и да полети в нейна защита. Изведнъж борбата престана и Хайме се напрегна, когато Грей погледна към него от ръба на стената.
— Виждаш ли какво става, когато ми пречат, Мортимър? Веднъж убих и няма да се поколебая да убия и втори път.
Леден страх пробяга през Хайме.
— Какво искаш да направя, Грей?
— Вземи хората си и си иди веднага — нареди Грей. — Ще ви наблюдавам оттук. Ако не те видя да се оттегляш начело на колоната, Алета ще пострада. Аз съм отчаян човек, Мортимър, не говоря празни приказки.
Той избута Алета опасно близо до зъберите на стената, между които стражите можеха да гледат навън ида се целят във врага. Хайме си пое дъх на пресекулки, уплашен, че подлуделият Грей ще хвърли любимата му през стената.
— Ще направя както казваш — извика той към противника си. — Но ако направиш нещо на Алета, няма място на света, където да се скриеш от мене.
Оттегляйки се под прикритието на дърветата, Хайме повика сър Джайлс. Рицарят притича, готов да изпълни нарежданията му.
— Бързо, сър Джайлс, сменете си бронята с мене и сложете моя шлем. После вземете черния ми жребец и поведете армията ми. Изведете ги на място, където да не ги виждат от крепостта, зад хълмовете, и чакайте по-нататъшни инструкции.
— Какво възнамерявате да правите, милорд?
— Искам Грей да помисли, че се оттегляме, както поиска. Аз ще остана скрит в гората и ще чакам следващия му ход. Оставете един човек за куриер. Когато имам нужда от вас, ще ви съобщя.
Смениха бързо броните и след като огледа бегло сър Джайлс, Хайме изрече: