— Става. Вървете и дръжте лицето си извърнато, за да не се досети Грей за измамата ни.
Клекнал зад гъстите храсти, Хайме наблюдаваше как хората му начело със сър Джайлс, облечен в неговата броня и шлем, отстъпват в боен ред през гората. Колоната се източи в дълга линия и полека изчезна зад хребета на хълма. Рицарят, останал за куриер, се присъедини към него и двамата седнаха да чакат развоя на събитията.
Безпомощна в жестоката хватка на Грей на ръба на крепостната стена Алета се поддаде на отчаянието. Според нея баща й беше мъртъв, а Хайме, нейната последна надежда за спасение, я беше изоставил в ръцете на Ивън Грей. Макар да знаеше, че Хайме се оттегля, за да й спаси живота, както тя преди беше излъгала два пъти, за да спаси неговия, това не облекчаваше страха и мъката й. Какво щеше да стане сега с нея?
— Копелето май цени живота ти, милейди — изрече подигравателно Грей. — Колко добре за тебе. Виж — и той посочи с ръка, — язди начело на дрипавата си армия.
И я дръпна по пътеката към стълбището. Когато приближиха към тялото на лорд Съмърсет, блед и неподвижен, Алета помоли:
— Оставете ме да се погрижа за баща си, има нужда от помощ.
— Твърде късно е, раната беше смъртоносна. Изражението му беше лишено от всякакво разкаяние.
— Не можете да го оставите да лежи тук за храна на лешоядите — изпищя Алета ужасена.
Усещайки се на ръба на силите си, всеки момент щеше да изпадне в истерия.
Истерична жена беше последното, с което Грей би искал да се занимава точно сега. Той се нуждаеше от нейното сътрудничество, за да напуснат замъка тази нощ и да се качат на кораба за Франция. Блъсна я гневно и изръмжа:
— Погрижи се за баща си. Ако е жив, хората ми ще го отнесат в стаите му и там ще се погрижиш за раните му. Ако е мъртъв, както подозирам, ще бъде погребан в двора на замъка.
Виждайки се внезапно свободна, Алета се втурна към баща си и коленичи до него. Веднага видя, че Грей е прав. Раната, нанесена право в сърцето, се беше оказала смъртоносна. Лорд Съмърсет беше умрял мигновено. Алета беше благодарна, че поне не е страдал излишно. Отпускайки се назад на пети, тя метна свиреп поглед към Грей.
— Убиец! Няма да ви се размине. Хайме ще ви спре и кралят ще раздаде правосъдие.
— Мортимър няма да ме докосне, докато си с мене. А Хенри няма да се занимава, скоро тръгва за Франция. Побързай — каза той, дръпвайки я да се изправи, — трябва да свършим много работа, преди да се качим на кораба, с който ще заминем оттук.
— Не! — възпротиви се Алета. — Няма да оставя баща си така.
— Ще се погрижат за него — каза Грей, вече губейки търпение. — Смрачава се, има още много да се прави преди отпътуване. — Когато Алета продължи да се противопоставя, той я вдигна на ръце и я понесе надолу по стълбата. Щом стигна до стаята й, я пъхна вътре и я заключи. — Ще дойда за тебе в полунощ — осведоми я той иззад затворената врата.
Грей прекара часовете до полунощ в опаковане на всички ценности, които намери в замъка, и в надзираване на товаренето им в две каруци. Нареди тялото на лорд Съмърсет да бъде свалено от стената и погребано във вътрешния двор на замъка. Беше готов да се разправя с рицарите на Съмърсет, но тъй като собствените му рицари далече надхвърляха по брой тези на Съмърсет, намеренията за бунт угаснаха бързо. Понеже повечето от хората на Съмърсет, пък и неговите, бяха наемници, нямаше особена лоялност към убития. Силата беше у победителя, а Грей очевидно беше победителят тук.
Сълзи течаха от очите на Алета, докато наблюдаваше от прозореца на стаята си как погребват баща й във вътрешния двор на замъка. Макар че не беше съвършеният родител и винаги беше поставял собствените си интереси над тези на дъщеря си, беше неин баща и тя го обичаше. Оплакваше го с истински сълзи, припомняйки си годините след смъртта на майка си, когато двамата бяха близки, но след обвързването му с Ивън Грей отношенията им се бяха променили. Неговата натрапчива алчност беше причинила смъртта на невинен човек и заради това тя още дълго нямаше да му прости. Ако й бъдеше позволено да живее още дълго.
Когато удари полунощ, Грей дойде за нея. Тя беше задрямала, седнала на един стол, напълно облечена в най-топлите си дрехи. До последната минута се беше надявала, че Хайме ще нахлуе през вратата и ще я спаси от ноктите на Ивън. Но не стана така. Ако не беше детето, което носеше, й беше все едно дали ще живее или ще умре.
Грей взе малкия й сандък и я накара да побърза, извеждайки я във вътрешния двор. Алета зашеметена видя всички наемници събрани около две каруци, натоварени с всичко ценно от кулата. Тя знаеше, че баща й пази сандъци със злато и сребро, и заподозря, че Ивън е присвоил и тях. Когато се поколеба, застанала до едната каруца, той я настани на седалката и скочи до нея.