Когато наближи прибоя, той с ужас видя, че две от лодките се отдалечават от брега. Очевидно моряците нямаха желание да влизат в битка, която не ги засягаше. Третата лодка, малко по-бавно реагираща, също се насочваше обратно към кораба, когато Грей стигна до нея, влачейки Алета след себе си. Като я метна в лодката, той скочи след нея, заповядвайки на моряците да гребат към кораба. Тъй като бързаха да избягат от ситуацията, която бързо се превръщаше в истинско сражение, гребците се заеха да гребат усилено.
Хайме отблъскваше удар след удар в ръкопашен бой, пробивайки си път към Алета. Въпреки липсата на оръжия в ръцете на селяните те бяха свикнали да се бият и нападнаха рицарите на лорд Греай смело и сръчно. А рицарите на Хайме бяха смели мъже, добре въоръжени и лоялни. Хората на Грей вече отстъпваха пред изненадващото нападение на Хайме. Той беше загубил Алета от погледа си, когато се хвърли в боя, и трескаво претърсваше с очи тъмния бряг, търсейки да я зърне. Само бледият лунен сърп и няколко фенера, запалени от хората на Грей преди нападението, подпомагаха търсенето му.
Сърцето му се качи в гърлото, когато най-накрая я видя. Стори му се, че се съпротивлява диво, но силата й не беше достатъчна, за да попречи на Ивън да я вдигне и да я хвърли в лодката, полюшвана от прибоя. След като се отърва бързо от рицаря, който го беше нападнал, Хайме хукна към водата, викайки Алета по име.
Колкото и да беше замаяна, тя го чу да я вика и се надигна несигурно, протягайки се към него. Лодката бързо набираше скорост, отдалечавайки се от брега, за да навлезе в по-дълбоките води. Хайме стигна до водата и се приготви да хвърли тежката броня, за да скочи след Алета и Грей. Но Грей, верен на долните си инстинкти, стана и опря върха на меча си в гърдите на Алета.
— Не се приближавай, Мортимър! — извика той през тясната водна ивица, която го отделяше от Хайме. — Само една стъпка и Алета ще стане храна за рибите.
Хайме замръзна, лицето му се превърна в маска на омраза и гняв.
— Копеле такова! Само да навредиш на Алета и детето ми, ще те намеря и на края на земята.
Грей се изсмя сурово, отбелязвайки с доволство, че ивицата вода между него и Хайме се разширяваше с всеки удар на греблата. Скоро лодката щеше да потъне в мрака, люлеейки се на гребените на тъмните вълни на път към кораба, който чакаше, за да ги откара. Алета сигурно също го беше разбрала, защото запищя и се дръпна назад, за да избегне жестокото бодване на меча на Грей, от което лодката се разклати. Грей посегна към нея, смятайки да я обездвижи и да я затисне на дъното на лодката.
Разпъван от неумолима дилема, Хайме наблюдаваше с растящо отчаяние как пребледнялото лице на Алета става все по-малко и по-малко в сгъстяващия се мрак. Когато я видя да се дърпа назад, разлюлявайки опасно лодката, докато се бореше с Грей, той усети силен страх.
— Кучка такава! — изръмжа Грей, опитвайки се да я хване и в същото време да попречи на лодката да се преобърне.
— Ей, приятел, какво правиш? — викна единият от моряците, хващайки се за борда на лодката. — Не мога да плувам.
— И аз! — извика другият, докато Алета и Грей се бореха и малката лодка се люлееше опасно.
Внезапно лодката се наклони надясно, остана за един задъхан момент на ръба на една вълна, после се преобърна и запрати хората в нея във враждебните дълбини на разпененото море. Двамата моряци потънаха като два камъка, страхът не им позволи да направят и най-малкото усилие да се спасят. Въпреки тежестта на роклята и фустите Алета се бореше да задържи главата си на повърхността. Като дете често беше плувала в морето и макар от години да не го беше правила, се надяваше, че силите ще й стигнат, за да се задържи над водата, докато дойде помощ от брега.
Изведнъж главата на Грей се показа на повърхността до нея; очите му гледаха диво и той отчаяно се опитваше да се задържи над водата. Тогава я видя и изражението му се изпълни с омраза. Тя размаха отчаяно ръце, за да се отдалечи от него, но той посегна и сграбчи един дълъг златист кичур от косата й.
— Няма да умра сам — изхърка той. — Ако не мога да те имам, и Мортимър няма да те има.
— Не можеш ли да плуваш? — намери тя сили да запита.