Алета осъзна, че ако имаше намерение да каже на Хайме за Ивън, това е моментът. Но умът й отказваше да формулира думите. За какво би послужило това, запита се тя. После моментът отмина, когато Хайме повдигна брадичката й и я целуна. Отначало нежно, а после така яростно, че тялото му затрепери от усилието да овладее страстта си. Но сдържаността беше последното нещо, което Алета желаеше точно сега, когато отвърна на целувката му с жар, която го шокира. Устата й се отвори, приканвайки езика му, и той изстена, приемайки поканата й. Въпреки че беше решил да се въздържи, разбирайки докъде може да го докара всичко това, ръцете му се пъхнаха под нощницата й. Гърдите й бяха по-пълни, разбра той веднага, а талията със сигурност беше понаедряла, но никога не му беше изглеждала по красива. С треперещи от нетърпение ръце той дръпна деколтето на нощницата, оголвайки сметановите заоблености на гърдите й за жадния си поглед. Наведе се, близна и целуна нежно сатенената гладкост на шията и гърдите й, прокарвайки език по набъбналите зърна с леки близвания, които изтръгнаха стон от устните й.
Сякаш разбирайки докъде ще доведе това, Хайме се отдръпна и тъмните му очи блеснаха от потисната страст. Но Алета не искаше да допусне това. Твърде дълго беше чакала този ден.
— Милорд, моля те — изхлипа тя, дръпвайки главата му отново към гърдите си.
— Не мисля, че ще мога да спра, ако продължа — предупреди я той строго. — Толкова отдавна не съм те любил.
— Няма защо да спираш.
— Детето…
— Той е добре, наистина. Щом не съм го загубила досега, нищо няма да му навреди. Люби ме, милорд, люби ме с цялото си сърце и душа.
— Нищо друго няма да ми достави повече удоволствие — изпъшка Хайме.
Свали нощницата й, възхищавайки се на бялата й кожа, на съвършената форма на дългите й крака, на сметановата гладкост на бедрата й.
— Толкова си красива. Аз съм най-щастливият мъж на света.
— А аз съм най-щастливата жена — въздъхна Алета, дърпайки панталона му.
Той се подчини незабавно, смъкна панталона надолу по бедрата си и го хвърли настрана.
— Всичко у тебе е съвършено. Мисля, че се влюбих в тебе още първия път, когато те видях. Спомняш ли си? Ти ме нарече селянин с тор по подметките.
Тя почувства неговия поглед да се плъзва по нея като парещ, изгарящ вятър.
— Трябва да признаеш, че беше ужасно арогантен. Имах пълното основание да се противя на брака с тебе. Но това беше, преди да се влюбя в тебе.
— И аз в тебе — каза Хайме със светнали черни очи, навеждайки глава, за да засмуче връхчетата на гърдите й.
Тя ахна възхитено, когато езикът му прокара огнена пътека към издатината на тазовата й кост и по-нататък Бузите му бяха омайващо грапави срещу гладката й плът и тя потръпна от неконтролируемо предчувствие. И тогава, докосвайки с устни сладката издутина на корема й, той разтвори бедрата й и коленичи между тях. Когато описа кръг с езика около пъпа й, а после се спусна по-надолу, за да целуне меката цепнатина между краката й, Алета се вцепени и изпъшка.
— Хайме, не мога да го понеса!
— Щастлив съм, че мога да ти доставя удоволствие — прошепна той срещу топлата влажност на плътта й. — Още не беше убеден, че е безопасно да се люби с нея, но имаше повече от един начин да й даде удоволствие, дори самият той да не получи никакво. — Отпусни се, скъпа, просто се съсредоточи върху това, което правя с тебе.
Алета отвърна с нисък стон, когато устните му се притиснаха към горещото кадифе между краката й, а езикът му беше като похищаващ меч от огън и наслада, докато навлизаше в нея. Хващайки бедрата й, той я повдигна и започна алчно да се наслаждава на нежната й женствена плът. Неможейки да се въздържи, тя се изви срещу устата му и извика, безсрамно придърпвайки главата му още по-близо.
Възторг избухна в нея, запълвайки тялото й със сладко пулсиране, толкова интензивно, толкова невероятно дълбоко, че беше почти непоносимо. Вдигайки глава, за да вижда лицето й в пристъпа на страстта, Хайме получаваше почти толкова удоволствие да вижда как Алета се разтърсва от силата на кулминацията си, колкото би получил и ако се присъединеше към нея в блаженото й пътуване. Когато се надигна, за да се премести от краката й и да легне до нея, тя го изгледа стреснато.
— Хайме, няма ли да…
— Не, любов моя, не искам да те нараня.
— Ще ме нараниш, ако не довършиш това, което започна. Няма как да навредиш на детето, ако това те спира.
Тя нерешително посегна, полагайки ръка на стегнатия му плосък корем. Плътта му подскочи под докосването й. Поощрена, малката й ръка се премести бавно надолу към твърдата издатина на мъжествеността му, все още готова и жадуваща. Пръстите й се свиха около него; тя се учуди на самоконтрола му и реши, че и той трябва да изпита същото удоволствие, каквото й беше дал. Когато плъзна длан нагоре и надолу по дължината на члена му, измъченият му стон й даде смелост да направи нещо, за което беше мислила много пъти, но никога не се беше осмелила да го направи.
Надигайки се на лакът, тя се наведе над него и леко целуна кадифеното връхче на члена му.
— Божичко, Алета!
Когато устата й се отвори и го пое, той едва не излетя от леглото. След няколко мъчителни секунди той я вдигна нагоре за раменете и я притисна на леглото. Надигна се над нея с очи, тъмни като обсидиан, и запита с треперещ глас:
— Сигурна ли си, любов моя?
— Да, Хайме, искам те.
Разбирайки, че не може да легне върху нея, и за да не нарани бебето, Хайме я извърна настрана и се изтегна зад нея.
— Вдигни крака си, скъпа.
Объркана, но вярвайки му изцяло, тя вдигна крака си. Плъзвайки се между бедрата и, той положи крака й на своето бедро и я разтвори още повече, за да може тя да го приеме. Тя изпусна дъх през зъби, когато почувства огромната му дължина да се вмъква между краката й и после полека, о, толкова полека да я изпълва. Усещането беше върховно и от устните й се изтръгна лек вик. Хайме замръзна, мислейки, че я е наранил.
— Искаш ли да спра?
— Не! Не спирай! Люби ме, Хайме, моля те, люби ме.
— Винаги, любов моя — изпъшка той, когато се вмъкна дълбоко в нея.
Изгуби дар слово, защото умът и мислите му бяха заети само с любовта, която изпитваше към скъпоценната жена в обятията си.
Тласъците му бяха бавни, преднамерени, той искаше отново да й даде удоволствие, преди да потърси своето. Алета отвръщаше на тласъците му, приемайки дръзката сила на неговата мъжественост и отвръщайки със същата дързост. Вече се задъхваше, попадайки все повече и повече под магията на любенето му. Когато ръката му се пъхна сред златистото руно на мястото, където се съединяваха бедрата й, Алета затаи дъх, питайки се какво ще направи той след това. После той я раздели, търсейки и намирайки мъничката пъпка, от която извираше нейната женственост. Еротичните му ласки я накараха да се залюлее опасно на ръба.
И двамата вече дишаха тежко, осъзнавайки суровата страст, която ги мотивираше. Но страстта беше само малка част от прекрасната магия помежду им.
Мислите на Алета се пръснаха, когато насладата я овладя изцяло. Тя извика името му, не можейки да сподави нуждата си да изкрещи. Усети как той се вцепенява, после почувства топлината на дъха му срещу шията си, чу го да вика в пристъпа на върховното си излияние.
Усмихвайки се доволно, тя заспа. Хайме се сви до нея и я прегърна здраво, усещайки, че изтощението го завладява. Събуди се на разсъмване, шокиран да намери Алета наведена над него и обсипваща гърдите му с нежни, леки целувки. Когато езикът й се стрелна и близна плоските му мъжки зърна, той веднага се втвърди. С котешка бързина я обърна по гръб, вгледа се в очите й и навлезе в нея.
Няколко часа по-късно, когато Гейлърд надникна в стаята, видя двамата любовници потънали в блажен сън и тихо затвори вратата зад себе си.