Алета въздъхна щастливо.
— Толкова се страхувах, че ще мислиш, че Ивън е бащата на нашето дете. Той искаше да ти внуши това, нали знаеш.
Хайме има благоприличието да покаже виновна физиономия.
— Трябва да призная, че точно това помислих отначало. Докато Гейлърд не ми отвори очите. Тъкмо той настояваше, че ти не можеш да ме предадеш. Колкото повече мислех над думите му, толкова повече осъзнавах, че Роуина си е играла с мене. Един ден ще намеря малката вещица и ще й изтръгна истината.
— Роуина ревнуваше — каза замислено Алета. — Когато разбра, че не може да те има, искаше да си отмъсти. Затова толкова бързо се съгласи да ми помогне да избягам, когато ти ме заключи в кулата.
Хайме се изчерви.
— Можеш ли да ми простиш това? Бил съм в ужасна грешка. Само знаех, че ме ненавиждаш и смяташ да ме предадеш, след като научи за Господаря на мрака.
— Обичах те, милорд. Обичах те от много отдавна. Никога нямаше да ти навредя. Вече бях разбрала какъв е Ивън и не исках да имам нищо общо с него.
— Ще се омъжиш ли за мене, милейди?
Той беше толкова сериозен, че сърцето на Алета запърха.
— С най-голямо удоволствие ще се омъжа за тебе, милорд. Когато кажеш.
— Хенри е в Лондон и се готви да замине за Франция. Какво ще кажеш да заминем за Лондон веднага щом можеш да пътуваш, за да може кралят и всички лордове и дами в кралството да присъстват на сватбата на граф Флинт и избраницата му. Ще изпратя веднага вестител да съобщи на Хенри да ни очаква. Мислиш ли, че детето ни ще изчака толкова?
— Да, има много време.
Изведнъж Хайме се замисли.
— Може би Хенри вече е научил нещо повече за заговора против баща ми. Не мога да изкарам това от ума си. Сега ми се иска Грей да беше оцелял, за да ми даде отговорите, които търся. Може никога да не узная какво е обърнало рода Грей срещу Мортимър.
Неговите думи, толкова тържествени, така съвършено лишени от разбиране, покъртиха Алета. Как да запази тайната, която Ивън толкова лекомислено беше споделил, когато знаеше, че има отговорите, жадувани от Хайме? Решението беше просто: не можеше. Хайме заслужаваше да знае истината, каквито и да са били мотивите на Гейлърд да я пази в тайна през всичките тези години.
Молейки се дано постъпва правилно, тя си пое дъх, за да се успокои, и изрече:
— Аз имам отговорите, които търсиш, милорд.
Не знаейки как да тълкува думите й, Хайме я изгледа озадачено.
— Какви отговори имаш предвид, любов моя?
— Знам защо лорд Грей ненавиждаше рода Мортимър. Знам причината, поради която е заговорничил против баща ти и е въвлякъл своя и моя баща в този злостен заговор.
— Божичко, Алета! — Той се изправи рязко и я привлече към себе си. — Знаела си и не си ми казала?
— Доскоро не го знаех — побърза тя да обясни внезапно свивайки се пред огнения му поглед. — Ивън ми каза всичко, докато ме държеше затворена в замъка Съмърсет. Аз… не бях убедена, че ще има смисъл да ти разкривам фактите сега. Никой от участниците вече не е жив, а ти си възвърна всичко, което беше загубил след смъртта на баща си.
— Никакво земно възнаграждение не би могло някога да компенсира смъртта на почтен и любящ баща — изрече мрачно Хайме. — Ако Гейлърд не беше толкова изобретателен, сега нямаше да съм тук, за да претендирам за рожденото си право. Кажи ми, милейди, кажи ми какво знаеш.
— Знам, че обичаш баща си, Хайме, и не исках да ти казвам веднага, за да не мислиш лошо за него.
— За какво, по дяволите, говориш? Познавах баща си, знам, че никога не би направил нещо непочтено. Ако Грей твърди противното, значи е излъгал. Хайде, говори, Алета, какво каза това копеле?
Той не осъзнаваше, че пръстите му се забивах в ръката й, докато Алета не потръпна, изричайки:
— Боли ме.
Той веднага я пусна със смутено изражение.
— Прости ми, любов моя, не исках да бъда груб. Обещавам да те изслушам и да преценя дали Грей е казал истината.
— Какво знаеш за младежките години на баща си?
— Само което ми е разказвал Гейлърд. Бях млад, когато загубих баща си, а младостта не обръща внимание на много неща. Знам, че е станал рицар под настойничеството на лорд Блейкли. Прекарал е първите си години в Англия и от време на време се е връщал в Уелс на кратки посещения. Бил сгоден за майка ми, когато бил на петнадесет години, а тя на пет. Оженили са се, когато той е бил на двадесет и шест години. Майка ми е била на шестнадесет. След сватбата са заживели в имението Мортимър, където съм се родил.
— Мортимър и Грей винаги ли са били приятели?
— Съседи и познати, но не и близки приятели. Колкото и странно да изглежда, преди смъртта на майката на Ивън двете семейства са се разбирали добре. Какво искаш да ми кажеш, Алета? Какво значение може да има младостта на баща ми за онова, което е станало по-късно?