Веждите на Хайме се вдигнаха изненадано.
— Роуина е в Лондон?
— Така изглежда.
Той се усмихна широко.
— Съпруг, казвате?
Внезапно очите му се спряха на един свиреп, буен лорд от пограничните области на Шотландия, с когото наскоро се беше запознал — див и суров като страната, която представляваше. Лорд Кълън Макдонъф беше в Лондон от няколко седмици, търсейки помощта на Хенри, за да потуши един малък бунт. Мъж на средна възраст, преживял няколко съпруги, в момента той не беше женен. Говореше се, че лордът с огненочервена коса и сякаш пламтяща брада е безмилостен боец и безкомпромисен господар, чиито груби маниери оставят какво да се желае. Хайме беше говорил с него няколко пъти след пристигането си в Лондон и смяташе че ще бъде съвършен партньор за отмъстителна вещица като Роуина. Бракът с мъж като Макдонъф щеше да бъде живо наказание, помисли радостно Хайме.
Хенри видя накъде гледа Хайме и се усмихна с очевидно одобрение.
— Лорд Макдонъф търси помощ. Хрумна ми, че мога да му я дам, ако се съгласи с условията ми. Интимна сватба утре в покоите ще може да се уреди лесно, мисля. Прости ми, ако не те поканя.
— Пропускаме ли нещо?
Алета избра този момент, за да се присъедини към Хайме и Хенри. Премести поглед от краля към съпруга си, питайки се защо и двамата изглеждат доста доволни от себе си.
— Не, милейди. — Хайме се усмихна, обвивайки ръка около раменете й, за да я притегли към себе ся. — Ние с тебе ще се заемем с по-важни неща и няма да имаме много време да се посвещаваме на други работи. — Очите му блеснаха дяволито, а Хенри открито се засмя на сексуалния му намек.
— Имам планове, които включват само нас двамата. Това е сватбената ни нощ в края на краищата.
— Трябва да кажеш на съпругата си за нашата малка шега — каза Хенри с дяволито наслаждение. — Сигурен съм, че ще я одобри.
— По-късно — отвърна Хайме, без да изпуска от поглед лицето на Алета, докато я насочваше към стълбите, водещи към стаята им. — Много по-късно. Ще се оттеглим ли, милейди?
Алета се изчерви силно.
— Да, милорд, но те предупреждавам, ще искам да узная каква е шегата, за която спомена крал Хенри.
— И аз те предупреждавам, милейди — каза той, докато очите му блестяха с див вътрешен огън, — че по-късно, много по-късно ще бъдеш готова да го чуеш.
Алета изписка изненадана, когато той я вдигна на ръце и се запъти нагоре по стълбите. Миг по-късно тя беше забравила за шегата на Хенри и мъркаше в блажено доволство.