На върха на скалата една забулена фигура, възседнала черен като нощта жребец, наблюдаваше безмълвно. Подплатеното с хермелинова кожа наметало се развяваше в диво безредие, придавайки й вид на крилат отмъстител.
Един от мъжете долу на брега го забеляза и го посочи на другарите си. Макар че мнозина селяни бяха чували за него, нямаше нито един измежду тях, който би го предал.
Наричаха го Господаря на мрака.
Пазач на старата кула, разграбена и опожарена много отдавна от Оуен Глендоуър. Само високата двойна кула беше останала от великолепния някога замък, кацнал на скалист полуостров високо над залива Тремадог. Зад него се издигаха живописните планини на Сноудония.
Господар контрабандист.
Само благодарение на Господаря на мрака селяните живееха сносно във времената на невероятни изпитания, причинени от войните и глада. Той водеше делата си предимно чрез Гейлърд, възстар мъж, на когото Господарят на мрака се доверяваше безусловно.
Когато бъчвите бяха натоварени във фургоните и изпратени по тясната пътека към замъка, конят и ездачът рязко се извърнаха и изчезнаха в мъглявата завеса от дъжд и мрак.
— Плати ли на хората, Гейлърд?
Хайме Мортимър стоеше пред пламтящия огън в кулата на замъка, единствената все още обитаема част от старинната постройка. Лицето му беше полуизвърнато от светлината, която обагряше в бронзово красивите му черти. Профилът му говореше за сила и извечна власт, твърдост и непреклонност. Но въпреки огромните размери на мускулестото му тяло и страшния му вид силните му черти носеха отпечатъка на известна чувственост, за което много от селските девици биха могли да свидетелстват.
С коса, черна като нощта, и също такива очи, Хайме Мортимър беше мъж, когото рядко се осмеляваха да предизвикват. Но през 1416 г. той беше тайна за всички с изключение на селяните, сред които беше живял от петнадесетгодишен, когато Гейлърд го беше довел в тази изолирана крепост край морето, прекалено разрушена и маловажна за крал Хенри V. Замъкът Крисит беше притежание на рода на майка му от векове насам, но възрастта му и окаяното му състояние го бяха направили безполезен за краля.
Когато Гейлърд го беше довел тук след въстанието и смъртта на баща му, бяха намерили замъка почти необитаем и с годините Хайме беше развил известни чувства към обвяваната от ветровете купчина скали и камъни. Знаеше от клюките, че крал Хенри, родът Грей, лорд Съмърсет и помощниците им са го смятали за мъртъв през всичките тези години. Но противно на всички очаквания и с помощта на Гейлърд той беше оцелял и всяка година го довеждаше все по-близо до осъществяването на съкровеното му желание. Много скоро, беше се заклел той, Ивън Грей, граф Флинт, щеше да си плати за смъртта на Кларънс Мортимър и титлата щеше да бъде върната на законния й притежател.
— Брендито е прибрано на сигурно място в мазето, хората си получиха парите и си тръгнаха — каза Гейлърд, топлейки се на огъня. — Хубава нощ за работа, момчето ми. Ще прибави доста към богатството ти.
Замисленото изражение на Хайме не се проясни, докато очите му се вглеждаха унило в пламъците.
— Време е, Гейлърд — изрече той разсеяно. — Време е да се заема със съдбата си. Тринадесет години минаха от смъртта на баща ми, а враговете му се радват на престъпно спечелените блага, докато аз живях в неизвестност всичките тези години, подслонен в разпадаща се купчина камъни.
— Поне си жив — изтъкна Гейлърд. — Което е повече, отколкото щеше да бъде, ако Грей и помагачите му знаеха къде да те намерят.
— Хенри IV е мъртъв. Последните пет години кралството се управляваше от наследника му Хенри V. Доколкото знаем, младият Хенри няма интерес да иска смъртта ми.
— Така е, но и Ивън Грей, и лорд Съмърсет ще се заинтересуват, ако узнаят, че още си жив. Ти си законният наследник на Кларънс Мортимър; Грей ще загуби твърде много, ако се появиш и се опиташ да си върнеш наследството. Не ти спасих живота, за да се отказваш от него, млади господарю.
Хайме отправи една от искрените си усмивки към стареца.
— Да, Гейлърд, дължа ти живота си. Ако не беше твоята изобретателност, щях да загина, когато хората на краля дойдоха да вземат имението, или щях да бъда пратен в изгнание във Франция, за да ме възпитат чужди хора.
— Като сенешал на имението Мортимър бях длъжен пред баща ти да опазя сина му — каза Гейлърд, изправяйки тесните си рамене. — Докато съм жив, господарю Хайме, ще правя всичко, което ми е по силите, за да те пазя от злото… или от глупави постъпки.
— Мислиш ли, че постъпвам неблагоразумие, като не се отказвам от претенциите си? — запита намръщено Хайме.