— Как смееш да ме унижаваш, като държиш курвата си под моя покрив! — беснееше Алета, ядосана от това, че не може да помръдне.
— Колко смела си да ме удряш, милейди — отвърна Хайме с буреносно изражение. — Това е моят дом и ще правя каквото ми харесва. Лейди Роуина ще остане тук като моя гостенка.
— Лейди! Ха! Ако тя е лейди, тогава аз съм кралица.
Като я гледаше сега, със сребристите кичури, разпилени в безредие, с пламнали от гняв бузи и сини очи, които изстрелваха пламъци, като нищо можеше да си я представи като кралица. И каква прекрасна кралица можеше да бъде!
Направи още един опит да я усмири, когато я привлече към себе си, толкова близо, че почувства топлия й дъх да облъхва бузата му. Само като я гледаше, в ума му идваха скандално похотливи мисли… възхитителни мисли. Пусна ръцете й и стисна сладко закръглените хълмчета на седалището й, притискайки я към себе си по такъв начин, че всяка част от нея докосваше всяка част от него.
Ахвайки смутено, Алета отвори уста. Слабините му бяха набъбнали и тя усети как главата й се замайва, когато го почувства дръзко да се притиска към мекотата между краката й. Ясно си припомни сватбената им нощ и как той беше изтръгнал реакция от нея въпреки първоначалната болка, която и беше причинил. И как се беше извивала под него, докато той навлизаше в нея отново и отново, превръщайки тази болка в наслада, толкова дълбока, че тя още потръпваше, когато си я спомнеше. Беше го ненавиждала тогава, точно както го ненавиждаше сега, и беше се радвала, че той смята да я остави на спокойствие, след като беше консумирал брака. Но това беше, преди да беше видяла Роуина. И я болеше, когато си спомняше думите му в сватбената им нощ.
Вие сте твърде нова в любовта, милейди, за да ме удовлетворявате, — беше казал Хайме небрежно вдигане на рамене. — Но поне ме забавлявате.
Тя си спомни как лицето й беше пребледняло при жестоката му насмешка и как отговорът й го беше ядосал. Благодаря на бога, че съм твърде неопитна, за да ви задоволя. Но ако търсите забавление, може би трябва да го потърсите другаде.
Хайме нямаше представа какво мисли Алета, но внезапно така силно я пожела, че му се прииска да се зарови в нея, докато тя не започне да го моли за милост, и то въпреки че беше решил обратното. Винаги беше смятал за слабост да иска силно някоя жена, но страстно желаеше Алета, също като неопитно момче. Първоначално планът му за нея беше да я използва, за да изтръгне отмъщение срещу онези, които бяха причинили смъртта на баща му, не да се вманиачва по малката вещица, каза си той. Но си спомни съвсем ясно съблазнителните извивки на гладкото й бяло тяло да се гърчат в нескривана наслада под него и девствената топлина на ножницата й, докато навлизаше в нея.
Спомни си колко сладък беше вкусът на устата й, колко мокра и стегната я чувстваше, когато я пронизваше с копието си. Тя се беше борила с него със зъби и нокти, беше отказала да се предаде, но той я беше галил, докато не беше разпалил огъня у нея във великолепен пламък и в края на краищата я беше завоювал. Да, завоювал, помисли той мрачно. Беше овладял тялото й, може би, но не и волята й. Нейният горд, предизвикателен дух беше отказал да се преклони.
— Пусни ме, милорд — изпъшка Алета.
Трудно й беше да диша, когато Хайме се притискаше така интимно в нея. Онази част от него, от която тя най-много се боеше, се издигаше като закалена стомана между двама им.
Устата й беше полуотворена, устните влажни и приканващи. Хайме не можа да устои на подтика да я целуне — не повече, отколкото би могъл да престане да диша. Свеждайки глава, той плени устните й с нескривана наслада, а езикът му започна да изследва формата им, преди да навлезе между зъбите й. Алета издаде задавено хълцане дълбоко в гърлото си, докато той щателно се наслаждаваше на сладките дълбини на устата й. Държеше я така плътно, че всеки дъх предизвикваше болка.
Тогава ръцете му внезапно започнаха да се движат по тялото й, галейки ханша, седалището, бродейки по дължината на гръбнака й, и Алета усети горещ пламък да се стрелва към вътрешностите й. Но колкото и да бяха възбуждащи ръцете му, агресивният натиск на твърдия му член между преплетените им тела беше още по-възбуждащ. Дрехите не представляваха никаква бариера за силната му възбуда, докато ръцете му я притискаха още по-силно към него и слабините му се прилепваха плътно към нея.
Внезапно тя почувства как се люшва настрани и сграбчи таблата на леглото, за да се задържи изправена. Той дишаше тежко и черните му очи се бяха превърнали в тесни, осъждащи цепнатини, докато гледаше свирепо към нея, сякаш я държеше отговорна за онова, което току-що се беше случило помежду им.