Выбрать главу

— Каква жена си ти? — Мрачни и обвиняващи, очите му проникваха до самата й душа. — Само вещица може да влезе зад отбраната ми толкова бързо, както го направи ти. Обсебваш ме, милейди, и няма да го допусна.

Веждите на Алета се вдигнаха, когато впи внимателен поглед в него.

— Не съм никаква вещица и нито искам, нито търся вниманието ти. Това, което наистина искам, е да отпратиш Роуина. Дължиш ми го.

— Ще я отпратя, когато пожелая — изрече той кисело. Още беше много ядосан на себе си, че едва не е изгубил самообладание с Алета. Беше заложил прекалено много, за да се превръща в разгонен младоженец, омагьосан от съпругата си.

Лицето на Алета се вкамени.

— Ако трябва да търпя присъствието на твоята курва в дома си, тогава бъди така любезен да я държиш далече от пътя ми. За нея няма място в приемната ми. За тебе също — добави тя многозначително.

Хайме се усмихна, но усмивката не стигна до очите му.

— Казах на сватбената ни вечер, че няма повече да те притеснявам, милейди. Освен, разбира се, ако не настояваш да отпратя Роуина. Тогава ще бъда принуден да използвам тебе вместо нея. Ако това искаш, ще я отпратя веднага.

— Не! — извика Алета, отстъпвайки. — Няма да позволя отново да ме докоснеш. Моля се баща ми и лорд Грей скоро да намерят начин да ме освободят от този омразен брак. Аз… не искам дете, чийто дядо е изменник, не искам и то да няма възможност да наследи земи и богатство от баща си.

— Чие дете искаш, милейди? — запита Хайме; лицето му издаваше едва сдържан гняв. — Не казвай, че искаш детето на Ивън Грей, защото ще убия и двама ви, преди да се стигне до това мръсно деяние. Ти си моя съпруга и ще си останеш моя съпруга. Нищо, което баща ти или Грей могат да направят, не е в състояние да промени това.

Взираха се един в друг и напрежението помежду им беше така експлозивно, подобно на кипящ вулкан, че заплашваше да избухне и при най-лекото предизвикателство. Щяха да продължат да се гледат така, горди и неотстъпващи, ако Роуина не беше нахлула в стаята.

Знойната красавица ги изгледа с присвити очи, в които се четеше ревност. Ако някога беше виждала замаян от страст мъж, това беше Хайме Мортимър, което никак не й хареса. Алета Съмърсет имаше всичко, докато тя нямаше нищо. Целият й свят се беше срутил около нея, когато Хайме я беше осведомил за намерението си да доведе съпруга от Англия. Въпреки това тя беше избрала да остане в Крисит; мисълта, че той ще си доведе съпруга, не я притесняваше чак толкова много, докато не видя омайната Алета и начина, по който беше омагьосала Хайме. Проницателната Роуина разбра съвсем точно ситуацията между съпрузите. Надяваше се да се възползва от враждебността, която съществуваше помежду им. Че Алета не желае да бъде съпруга на Хайме, се виждаше съвсем ясно. Че Хайме не осъзнаваше кипящото привличане помежду им, беше повече от очевидно. Имаше само още едно сведение, което да изтръгне от връзката им, преди да се съсредоточи изцяло върху това, да задържи Хайме плътно до себе си.

— Какво искаш, Роуина? — запита остро Хайме, когато чернокосата красавица влезе в стаята.

— Сандъците на милейди, Хайме, да ги занесат ли в твоята стая?

— Не, милейди ще си почива по-добре в собствената си спалня — забеляза той сухо. — Сигурен съм, че ще намери това за малко… по-спокойно.

Циничният му поглед обгърна фигурата на Алета по невъобразимо многозначителен начин.

Изпитвайки огромно удовлетворение, Роуина преглътна самодоволната усмивка, която витаеше над пълните й устни. Точно както беше подозирала, помисли тя триумфално. Хайме може да е обсебен от красотата на невестата си, но очевидно недостатъчно, за да иска да споделя леглото й, което беше много изгодно за Роуина. Алета губеше, но тя печелеше.

Издигайки се над яростното желание, което го измъчваше от мига, когато беше докоснал Алета, Хайме се поклони учтиво с подигравателна усмивка.

— Ще те оставя на усамотението ти, милейди. Вечерята ще бъде долу в залата. Ще пратя някоя прислужничка да ти помогне.

Той се извърна, мина покрай Роуина и излезе, без да поглежда назад.

Роуина взе излизането му като знак, че може да подразни пришълката. Влизайки в стаята, тя спря пред Алета в открито предизвикателство.

— Защо не споделяш спалнята на съпруга си? Мисля, че той не е особено доволен от съпругата си. Невинните ти маниери и неопитността ти сигурно отблъскват мъжествените мъже като моя Хайме. Но не се бой, милейди, ще го ощастливявам, точно както правех и до деня, когато се запознахме с тебе.