— Закъсня — измърмори Хайме, бутвайки подноса си към Алета, за да може и тя да яде от него.
Помисли, че изглежда красива в тъмносинята си домашна рокля и шапчицата със златист воал, който покриваше блестящите й плитки. Когато се загледа в нея, Роуина се намръщи раздразнено и се опита да го разсее.
— Хайме, разкажи ми за пътуването до Англия. Видя ли се с краля?
Той се обърна към Роуина, но умът му още беше зает с Алета. Макар че Роуина безспорно беше прекрасна, русата красота на Алета далеч превъзхождаше нейната мрачна чаровност.
— Да, видях се с краля.
— Как изглежда?
Хайме се намръщи, непривикнал да съди външността на друга мъже.
— Може би Алета най-добре ще го опише. Какво ще кажеш, милейди, можеш ли да опишеш крал Хенри на Роуина?
Алета се постара да го направи, макар че по-скоро би се съсредоточила върху храната, която беше невероятно вкусна.
— Хенри е млад и доста приятен на вид — каза тя. — Косата му е тъмна и подстригана късо по модата. — Тук тя направи пауза и изгледа старомодно дългата коса на Хайме с открито презрение. — Някои го наричат кралят воин и той наистина се е доказал като яростен защитник на Англия. Трябва скоро да се върне във Франция и да се ожени.
Роуина съжаляваше, че беше задала въпроса, защото докато Алета говореше, Хайме като че ли не можеше да отдели очи от нея. За да обезсили мощното привличане, което Алета упражняваше върху сетивата му, Роуина плъзна стола си назад и прошепна достатъчно високо, за да чуят всички:
— Милорд, сега ще ви оставя и ще те чакам в твоята стая.
После излезе от залата, преди Хайме да беше имал време да се възстанови от шока, предизвикан от думите й. Не си беше представял, че тя може да бъде толкова дръзка.
— Не се застоявай заради мене, милорд — изрече сладко Алета. — Не бих искала твоята курва да губи търпение. Както можеш да видиш, още се наслаждавам на прекрасното ядене, приготвено от превъзходната ти готвачка. Гейлърд ще остане да ми прави компания.
— Да, милейди — съгласи се Гейлърд, изпращайки неодобрителен поглед към Хайме.
— Ще направя каквото искам — избоботи Хайме, отпускайки се назад на стола си. — И не искам да се оттеглям толкова рано. Храни се на спокойствие, милейди, а аз ще те изпратя до стаята ти.
И тя наистина се нахрани на спокойствие. Всъщност, беше сигурна, че това е било най-дългото хранене в историята. Но тъй като всяко нещо си има край, по едно време тя показа, че е готова да се оттегли. Хайме скочи на крака, за да й помогне. Вземайки ръката й, той я поведе към стълбите. Двамата се заизкачваха по витата стълба в напрегнато мълчание.
Когато стигнаха до нейната стая, Хайме се поклони учтиво и изрече:
— Утре можеш да разглеждаш кулата колкото искаш. Не е голяма, затова няма да ти е трудно да намериш обратния път. Сигурен съм, че Гейлърд или Роуина ще те разведат наоколо, ако поискаш.
Взря се остро в нея за секунда, после се обърна и се отдалечи по коридора към своята стая.
Алета го загледа как се отдалечава и болезнено осъзна, че той отива при Роуина. Някакъв дявол у нея я накара да извика:
— Лека нощ милорд, наслаждавай се на нощта и всичко, което ще ти донесе.
После влезе в стаята си и тихо затвори вратата зад себе си.
Хайме замръзна насред крачката си, но не се обърна. Когато чу вратата на Алета да се затваря, продължи към стаята си. Роуина го чакаше, точно както беше обещала. Свита гола в средата на леглото му, тя се протегна сладострастно, съблазнително излагайки на показ щедрите си чарове.
— Накара ме да чакам, милорд.
Пълните й устни се свиха в очарователна гримаса.
Веждите на Хайме се вдигнаха. Той беше странно спокоен пред дръзките й сексуални намеци и нямаше представа какво му е. Преди две седмици нямаше да се поколебае нито миг да се възползва от всичко, което така свободно му предлагаше Роуина. Но сега… Господи, изруга той. Алета беше вещица, способна да открадне мъжествеността му! Роуина разтваряше ръце, приканвайки го да участва в похотливите занимания, на които се бяха наслаждавали толкова пъти в миналото, но за негово върховно неверие и искрено отвращение той не почувства раздвижване в слабините си. Никаква настоятелна жажда, която да го овладее. Извърна се и отиде към тесния прозорец, отмествайки гоблена, който закриваше отвора, за да погледне навън. Онова, което видя под слабата лунна светлина далече в залива, измести всички мисли за Роуина, когато се отдели рязко от прозореца и излезе от стаята.