Роуина беше зашеметена.
— Хайме! Къде отиваш?
— Имам да свърша една работа — подхвърли той през рамо. — Върви да си лягаш, може да не се върна тази нощ.
— Отиваш при нея! — нападна го тя разпалено. — Не виждаш ли, че съпругата ти не те иска?
Думите й не стигнаха до Хайме, който вече беше тръгнал надолу по стълбите. Гейлърд го пресрещна на най-долното стъпало, запътил се нагоре, за да го намери.
— Видял си кораба — каза той тревожно.
— Да, идва една седмица по-рано. Повикай хората, трябва да дадем сигнал и да се срещнем с тях долу на брега. Скоро ще настъпи отливът и за тях е опасно да остават толкова близо до сушата.
Алета не можеше да заспи. Умът й беше изпълнен с представата за Хайме и Роуина, как правят онези прекрасни, възбуждащи неща, които той правеше с нея в сватбената им нощ. Накрая, в най-тъмната полунощна доба тя стана и посегна към каната с ейл, която Бес беше оставила до леглото й, ако ожаднее през нощта. Ако не беше жаравата в огнището, в стаята щеше да бъде тъмно като в рог. Докато отпиваше от ейла, Алета дочу някакъв шум, долитащ в тайнствената нощ от брега далече под кулата. Заинтересувана, се приближи към прозореца. Бутвайки гоблена настрана, тя се втренчи в обруления от ветровете бряг, където се разбиваха вълните.
Светлини. Многобройни светлини проблясваха по брега и Алета загледа във върховно смайване как се движат свободно по тясната пясъчна ивица под скалите. Далече в залива забеляза мигащите светлини на някакъв кораб, които ту гаснеха, ту припламваха, докато корабът се полюшваше по вълните. Гледа толкова дълго, че краката й се вцепениха от студ. И когато потърси чехлите си и се върна, светлините ги нямаше и брегът тънеше в непрогледна тъмнина. Да не си ги беше въобразила, запита се тя. Какво ставаше там по това време на нощта? Когато не намери отговор, тя се върна в леглото, за да размишлява над тайнственото явление. Едва на зазоряване се унесе в неспокоен сън.
Хайме се върна в кулата точно когато тъмно пурпурният цвят на небето се превръщаше в светло лилав. Контрабандните стоки бяха пренесени в тайната стая под кулата и щяха по-късно да бъдат разпределени сред местните търговци. Но сега, след работата през дългата безсънна нощ всичко, за което можеше да се сети, бяха няколко часа заслужен сън. Още спеше непробудно, когато Алета излезе от стаята си на следващата сутрин и влезе в голямата зала. Единственият друг човек там беше Роуина, която се хранеше в разкошно усамотение. Сядайки до масата, Алета се постара да не обръща внимание на знойната красавица.
— Добро утро, милейди — каза весело Роуина. — Ако се чудиш къде е Хайме, не се чуди повече. Горкият имаше доста уморителна нощ и сега си почива. — Макар че нямаше представа за действителната работа на Хайме през изтощителната нощ, егото й се подхранваше от мисълта да накара Алета да сметне, че тя и Хайме са прекарали нощта в романтични занимания. — Съпругът ти е великолепен любовник… толкова силен, толкова неуморен. Но пък, предполагам, вече го знаеш.
И тя въздъхна замечтано.
— Щом е толкова неуморен, какво правиш тук толкова рано, Роуина?
Тя изгледа буреносно Алета.
— Имам си отговорности. Трябва да кажа на прислужниците какво да правят.
И стана, за да излезе.
— Обикновено отговорностите в кулата се падат на господарката на имението — отвърна надменно Алета. — Като курва на господаря ти нямаш думата в стопанисването на кулата.
Роуина ахна оскърбено.
— Аз съм нещо повече за Хайме, отколкото негова курва! И понеже аз наех прислужниците, аз ще им нареждам.
Упоритата малка брадичка на Алета се вирна във въздуха.
— Мисля, Роуина Хауърд, че отдаваш твърде голямо значение на мястото си в това имение. Ограничи задълженията си до леглото на господаря.
Роуина я изгледа убийствено.
— Ще съжаляваш за тези думи, милейди.
И излезе от залата, оставяйки Алета да кипи в безсилен гняв.
Значи съпругът й и Роуина са играли креватни игри цялата нощ, помисли ядосано Алета. Пада му се днес да не може да стане от леглото. Не че не беше благодарна на Роуина, че върши работа, която тя нямаше намерение да изпълнява, опита се да си каже. Ако оставеше на нея да съди, Хайме можеше преспокойно да си се забавлява с любовницата си цяла нощ, всяка нощ.