— Нищо ли не може да промени намерението ти? — прошепна тихо Алета.
— Не, милейди. Свали си дрехите. Изведнъж ми се дощя да те видя гола на дневна светлина.
7
Зашеметена от бруталните му обноски и грубите забележки, Алета нарочно му обърна гръб, забравяйки, че разкъсаната й рокля оголва повече от плътта й, отколкото тя би искала да му покаже. Трепна силно, когато почувствува грапавите му длани на голия си гръб, усети палещия пламък на допира му. Когато той вдигна сребристата завеса на косата й и притисна устни към уязвимия й тил, горещината стана непоносима.
— Не ти ли се иска да се измъкнеш от дрехите си, милейди? — Думите му одраскаха горещо врата й. — Възнамерявам да довърша това, което започнах.
— Не, не можеш!
— Да, мога. Ти си моя съпруга. Бих се възползвал от това, което предлагаше на лорд Грей.
— Не съм му предлагала нищо.
Тя се страхуваше, че той иска да я нарани, да я накаже, задето я е намерил с лорд Грей.
— Не си ли, милейди?
Устните му отново се притиснаха към плътта й и тя почувства как цялата се изчервява. Започна да се бори срещу прегръдката му.
— Обвиняваш ме неправилно, милорд.
Той изведнъж я обърна към себе си и я задържа здраво срещу набъбналите си слабини, докато устните му пленяваха нейните. Целувката му беше дълбока и мека и продължи, докато Алета не престана да се бори. Едва тогава той леко се отдръпна и бавно започна да я съблича. Роклята се смъкна от гърдите й и един задавен стон се изтръпна от плътно стиснатите устни на Хайме. Телата им още бяха плътно притиснати едно о друго и внезапното раздвижване на мъжествеността му срещу мекия й корем породи у него различна, диво наситена емоция, която нямаше нищо общо с гнева или наказанието. Хайме се взря напрегнато в нея, поглъщайки с очи лицето й, търсейки отговор на мощното чувство, което бушуваше у него.
Освободи я от роклята с невероятна лекота, заключвайки я в жадните си прегръдки, така силно, че дъхът излезе от гърдите й. И когато отново я целуна, тя реагира на тънката разлика у него. Устните й омекнаха, нарочно търсейки нашествието на езика му, и тялото й се прилепи до неговото, без да се бори срещу мощните му ласки. Тя усети инстинктивно, че той няма да я нарани, и си спомни с мъчителна наслада нощта, когато я беше направил своя съпруга. Макар че се беше борила с него, той не я беше наранил и й беше дал удоволствие. Господ да й е на помощ, но тя искаше това удоволствие отново.
Хайме гореше в треска. Не, изстиваше до кости. Никога не беше желал някоя жена така отчаяно, както желаеше Алета. Боже господи, тя беше собствената му съпруга, а той се чувстваше като безумно влюбен момък с треперещи ръце и колене. Такива чувства се беше стремил да избягва в миналото. Болеше го, като знаеше, че Алета го смята за груб селяк, за когото е била принудена да се омъжи. Тя искаше Ивън Грей, а не него, само не и него. Но беше негова съпруга… и той я искаше.
Нетърпеливо потърси меките й гърди, обзет от първично желание, по-силно от самия живот. Пръстите му галеха, милваха, дразнеха, усещаха гърдите й да се стягат и да пулсират под неговия допир. Тя трепереше, слабините й се свиваха почти болезнено от внезапния пристъп на жажда, обхванал корема й. Той я беше събудил за страстта и тялото й не беше забравило. Тя веднага разпозна незабавно източника на спазматичната болка, пулсираща дълбоко у нея, и изпъшка отчаяно.
Стонът й като че ли запали нещо у Хайме, когато той се отпусна на колене, обсипвайки с целувки гърдите и корема й и още по-надолу, докато ужасен страх не обхвана Алета. Той се придвижваше към нещо толкова интимно, че тя не можеше да повярва, че има намерение да… да…
— Хайме, недей!
Тя хвана косата му, за да го накара да се изправи, но той хвана китките й с едната си ръка и ги задържа зад нея, продължавайки озадачаващото си пътуване надолу. Когато стигна до златния триъгълник там, където се съединяваха бедрата й, спря за един бездиханен момент, вдигна очи към нея и й се усмихна. Тогава я раздели, езикът му потърси сладката топлина между бледите й бедра. Усещайки натиска му, Алета изкрещя, извивайки се безпомощно срещу грубата ласка на езика му.
Въпреки протестите й Хайме беше безпощаден, продължавайки разкошното изтезание, докато тя не започна да се извива и да пъшка в сладка агония. Почти изгубил самообладание, той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото, постлано с кожи. Отпускайки се до нея на меката повърхност, той беше толкова възбуден, че рязко откопча панталона си в пристъп на жажда и с дрезгав вик на наслада се зарови дълбоко в нея с цялата страст на мъж, обзет от демони.
— Господи, Алета — изпъшка той, усещайки я как се стяга около него, — не мога повече. Ти си ме омагьосала, жено. Не исках това да се случва, но не мога да кажа, че съжалявам. Ненавиждай ме, когато свърши, но ме остави да те любя.