Имаше само един прозорец, който гледаше към двора и останките от крепостната стена. Естествено, планините в далечината бяха великолепни, но иначе стаята беше доста малка, за да бъде особено хубава.
— Помислих, че видът на планините ще ти хареса — обясни сбито Хайме.
— По-скоро бих искала да виждам морето.
— Искам да бъдеш тук, Алета — изрече той меко.
Тя се вгледа лицето му, търсейки истината. Онова, което намери, беше толкова неразгадаемо изражение, че тя нямаше представа какво мисли Хайме. Но палещите пламъци в тъмните му очи отнеха дъха й. Пламъците плъпнаха през нея, подпалиха гърдите и бедрата й, завладявайки най-женственото място между бедрата и. Когато я погледнеше така, тя се разтапяше, изгаряше и забравяше, че е била омъжена за груб селяк против волята си. Онова, което си спомняше, бяха дивите магически нощи в колибката насред гората, където твърдият, циничен мъж, когото познаваше, се превръщаше в нежен любовник, за когото всяка жена би умряла.
Когото всяка жена би могла да обича.
Хайме не обърна внимание на смущението на Алета, изтъквайки:
— Стаята е направена удобна, твоите неща са вече тук. Мисля, че ще ти се стори напълно достатъчна. Сега, ако ме извиниш, милейди, имам работа с Гейлърд.
И той се обърна рязко.
— Милорд, почакай. Аз… искам да ти благодаря, че ми показа колибката.
Думите й едва не го накараха да коленичи.
— Удоволствието беше мое, милейди.
И той излезе, напускайки стаята с такава бързина, с каквото можеха да го носят краката му. Ако беше останал още един миг с Алета, щеше да я дръпне в обятията си, да започне да я целува с цялата страст на обсебен и да я положи на леглото.
Кой да помисли, че такава огнена малка красавица ще окаже такова силно влияние върху живота му за толкова изумително кратко време? Разбира се, не и той. Вземането на съпруга в този момент от живота му, когато самото му съществувание беше несигурно, представляваше глупава постъпка. И въпреки че беше забогатял със собствени усилия, той беше мъж без никакво наследство или титла, които да нарече свои. Името му още беше обекти на презрение в Англия и ако разследването на краля, при условие че изобщо се стигнеше до такова нещо, оправдаеше баща му, нямаше особена надежда да му бъде възвърнато рожденото право. Но ето го тук, отчаяно желаейки Алета, когато енергията му трябваше да бъде насочена към очистването на бащиното му име и към изземането на собствеността му от ръцете на онези, които лъжовно бяха обвинили баща му.
Първоначално женитбата с Алета беше просто средство, начин да лиши Ивън Грей от нещо, което той беше искал. Но за съжаление малката вещица някак си се беше вмъкнала под кожата му, без той да разбере какво става. Хайме знаеше, че Алета не се интересува от него. Че го смята за груб селянин без никакви маниери и обноски. Тя не подозираше, че богатството му беше дори по-голямо от това на най-богатия мъж в кралството. И ако той имаше какво да каже по въпроса, тя никога нямаше да узнае това.
Хайме беше срещал алчни жени и преди и беше отблъснат от страстта им за богатство и имоти. Алета можеше да бъде една от тези жени. Но той дължеше на паметта на баща си да отрича докрай, и с ума, и с тялото си, реакциите си спрямо нея. Не можеше да си позволи да се разсейва по прелестната си съпруга, когато имаше всякакви опасности, под всякакви форми. Да позволи на Алета да открадне сърцето и душата му беше разкош, непредназначен за него. Инстинктът му казваше, че тя ще го предаде за миг, стига да й бъде дадена такава възможност.
Прочиствайки главата си от всичките си объркани мисли, Хайме тръгна да търси Гейлърд. Предполагаше, че преместването и предаването на контрабандните стоки е минало без инциденти, но искаше да чуе подробностите от самия Гейлърд. Това беше първият път, откакто бяха започнали операциите им, когато Господарят на мрака отсъстваше.
Междувременно мислите на Алета я отведоха към едно поразително откритие. В мига, когато Хайме беше излязъл от стаята й, причината за отстраняването й от голямата, удобна стая в по-малката я плесна в лицето. Не защото той искаше да му е по-наблизо, не, не, отрече тя горещо, той искаше тя да не вижда странните неща, които ставаха на брега. Изгледът от тази стая й даваше малки възможности да шпионира незаконните действия, които се вършеха долу на брега. Но сега, след като знаеше докъде може да стигне Хайме, за да не й позволи да узнае нещо, беше по-решена от всякога да разбере точно какво се случва през онези тъмни нощи. Ако подозренията й бяха верни, кралят щеше да се заинтересува. Както и лорд Грей.