В пристъп на радост Хайме почувства как тялото й омеква и се прилепва към неговото. Вдигайки глава, той й се усмихна. Внезапно усетила се с освободена уста, Алета отчаяно започна да се бори срещу предателството на тялото си. Не можеше да понесе мисълта, че докосването му имаше властта да унищожи ума й. Отстъпвайки, тя го изгледа свирепо и изсъска:
— Копеле! Защо ми причиняваш това?
— Не знам — отвърна той, озадачен не по-малко от нея. — Да не си вещица? Намирам се в невъзможното положение да не искам никоя друга жена освен тебе. Ако си честна, ще признаеш, че и ти ме искаш точно така. Тялото ти гори ли за моето внимание, милейди? Устата ти копнее ли за целувките ми? Нежната ти ножница не се ли овлажнява при мисълта за моето копие, което се заравя в нея до самия край?
Крещящото сексуално съдържание на думите му превърнаха бузите й в ален пламък. За свое смущение тя усети трепване в основата на гръбнака и безпощадни пробождания между бедрата си. И когато ръцете му се вдигнаха, за да обгърнат меката пълнота на гърдите й, тя беше сигурна, че той усеща набъбналите й зърна под материята на роклята й. Наистина беше така. Възглавничките на палците му ги намериха с лекота и той започна да ги масажира до болезнена чувствителност. Заглушеният й стон го накара да се одързости още повече, той прокара устни по едното зърно и го близна през роклята. Триенето на грубата материя над набъбналото зърно накара още един стон да излети от устните й, когато тя се притисна към него.
— О, жено — изпъшка Хайме, когато я вдигна и я отнесе на леглото. — Искам да се потопя в тебе така дълбоко, че да ти се стори, че съм пронизал душата ти.
Ръцете му задърпаха закопчалките на роклята й и той започна да я съблича учудващо методично. Ръцете й се впиха в китките му в опит да го спре. Но слабите й усилия останаха без резултат, когато Хайме ги бутна настрана и продължи безпощадно, без да спира, докато не я съблече изцяло.
— Красотата ти не престава да ме смайва — прошепна той с благоговение срещу пулсиращата топлина на гърлото й.
— Аз… престани, моля те. Не мога да мисля, когато устата ти е върху мене.
— Не се предполага да мислиш, любов моя, само да чувстваш. Искам да усетиш всичко, което правя с тебе.
— Копеле такова — изпъшка тя, когато ръцете му я обгръщаха, а устата му се вдигаше към нейната и тялото й се извиваше срещу твърдостта на неговото.
— Да — потвърди той с широка усмивка.
Освобождавайки се, той се надигна над нея само колкото да свали дрехите си, преди да легне отгоре й. Наведе се и устата му започна да гали нейната. Точно когато Алета помисли, че беше изпитала върховната ласка, устните му слязоха надолу по шията й, движейки се чувствено по рамото, ключицата, гърдите, където спря, за да засмуква и облизва, докато Алета не помисли, че ще изгуби ума си. Тя извика изненадано, когато той я обърна и устните му се плъзнаха горещо над гръбнака й.
— Кожата ти е мека като кадифе — изстена той мъчително. Целувката му се отпечата върху седалището й и Алета извика, когато ръцете му я докоснаха интимно, пробягвайки с мъчителна нежност между бедрата й. — Толкова си розова и бяла, и златиста.
Той я обърна изведнъж, разтвори краката й с коляно и се настани между тях. Когато Алета вдигна поглед към него, той се взираше в нея, а очите му бяха толкова тъмни и бездънни, че не можеше да прочете нищо в тях. Отпускайки се назад на пети, той позволи на ръцете си да я галят, да я докосват навсякъде. Тогава пръстите му я намериха и бавна усмивка изви устните му.
— Готова си за мене, милейди. — Хващайки ръката й, той я насочи между бедрата й, за да я накара да почувства влагата, която се беше събрала там. После рязко дръпна ръката й и я постави на пулсиращата твърда дължина на члена си — Точно както и за съм готов за тебе.
Очите на Алета се разшириха, тя беше смаяна, че нещо толкова твърдо и набъбнало може да дава усещането за най-гладък сатен. Пръстите й инстинктивно се свиха около него, ставайки все по-дръзки, когато започна да го гали.
Хайме едва не излетя от леглото.