Хайме реагира толкова бързо, че Алета беше зашеметена, когато той я хвана за ръката и раздра роклята й от горе до долу. После я вдигна и я метна на леглото, с лицето надолу. Когато тя се осмели да погледне над рамото си, видя безпощадния му поглед втренчен в оголената плът на гърба, седалището и краката й. Мрачно навъсен, той изтегли камшика от колана си и плесна с него по бедрото си.
Когато го вдигна във въздуха, Алета затвори очи и се приготви за първия жилещ удар. Чу камшика да изсвистява във въздуха и видя как ръката му се спуска надолу. Плясъкът на камшика прозвуча като гръмотевица в ушите й и тя трепна изненадана, когато бруталният удар не я засегна. Той се стовари върху леглото до нея, сцепвайки покривката, както щеше да направи и с нежната й плът.
Следващият звук, който тя чу, беше задавеният стон на Хайме и тупването на камшика на пода. Опита се да се надигне, но силата на тялото му, когато той се стовари върху нея, я прикова към леглото.
— Господ да ми е на помощ — изпъшка той, — но не мога да ти причиня болка, каквото и да си направила. По-добре да те държа затворена цял живот в стаята си, отколкото да съсипя красивата ти плът. — Надигайки се леко, той я обърна и се вгледа в очите й. — Какво си ти, милейди, че не мога да се заставя да ти причиня болка?
— Съпругата ти, милорд — отговори тихо Алета.
Очите му блеснаха като полиран оникс, когато се впиха в нейните.
— Да.
Горещата ласка на дъха му подпали плътта й там, където докосваше лицето й. Устата му се надвеси над нейната, изкусително близо.
Той знаеше, че трябва да накаже Алета, но умът му отхвърляше мисълта да й причини болка. Желаеше я. Искаше я нощем, когато спеше до нея, но беше твърде дисциплиниран, за да попадне под властта на жаждата си; искаше я през деня, когато тя се движеше като малка грациозна нимфа из кулата; искаше я всичките тези пъти, когато си спомнеше колко прекрасно сладък и свеж беше ароматът й, как навлизането в нея му даваше такова невероятно удоволствие. Само като помислеше за нея, пламваше отвътре. След като вече я беше вкусил, я искаше отново и отново, както финото бренди, за което копнееха мъжете.
Алета затаи дъх, ясно усещайки, че той ще я целуне; искаше го, въпреки неговия и нейния гняв, въпреки всичко, което стоеше помежду им. Но когато устата му докосна нейната, тя опря ръце в твърдите му като скала гърди, решена да избегне целувката. Но ръцете му се бяха вплели в косата й и я задържаха на място за горещия набег на устата му.
Тя изпъшка, усещайки как мускулестите му бедра разделят стройните й крака, чувствайки как голямата пулсираща дължина на секса му се опира в корема й през матерната на панталоните му. И докато устата му опустошаваше нейната, тя усети върховната власт на целувката му. Свирепо отричащо ръмжене се надигна в гърлото й, когато усети настоятелния натиск на езика му да разделя устните й и да похищава устата й.
— Не, милорд, не така — замоли се тя. Искаше нежността му, не неговия гняв.
— Да, милейди, ти си моя. Предай се, защото ще те имам въпреки съпротивата ти.
— Не мога! — извика тя, гърчейки се под него.
Гласът му беше предрезгавял от желание.
— Можеш.
С леко дръпване той смъкна останките от разкъсаната й рокля, за да я оголи за докосването си. Тогава ръцете му изведнъж бяха навсякъде по тялото й, галейки пълните й гърди, пръстите му играеха със зърната й, карайки ги да се втвърдят. Устните му се отделиха от устата и, езикът му започна да прокарва влажна следа от жив огън по браздата между гърдите й, където тъмнокосата му глава се отпусна за момент, докато той целуваше и облизваше едното втвърдено зърно, а после другото. Когато ръката му се плъзна между телата им и пръстите му опитаха влажния проход между бедрата й, Алета извика, потвърждавайки поражението си.
Този мъж… нейният съпруг… този предизвикателен, вбесяващ, арогантен мъж имаше властта да я превръща в пепел. Защо, запита се тя разсеяно. Тя искаше Ивън Грей, нали? Защо трябваше Хайме да бъде онзи, който караше тялото й да трепти и кръвта да пее във вените й? Тя се беше опитала да го мрази. Господ знае, че беше имала достатъчно основания да го презира — него и властното му отношение към нея. Той не я обичаше; не любовта беше причината да поиска отредената му годеница.
Тогава мислите й се пръснаха, когато устата и езикът на Хайме замениха пръстите му, карайки я да се извиси до върха на екстаза. Когато се спусна обратно на земята, той се беше съблякъл и беше коленичил между разтворените й бедра, изчаквайки я да си възвърне сетивата, за да може отново да започне нежното си изтезание.