Хайме пръв отвърна поглед.
— Забранено ти е да излизаш от кулата поради каквато и да било причина.
Нищо в гласа му не подсказваше за нежния любовник от преди броени мигове.
— За колко време? — запита предизвикателно Алета.
— Докато не реша другояче.
— А ако откажа?
— Ще те заключа в стаята ти.
— Мога ли да излизам на двора?
— Не, не бива да напускаш кулата.
— Затворничка ли съм?
— Наречи го както желаеш, милейди, само знай, че ще те наблюдавам отсега нататък. Жалко, че не си разкрила самоличността на Господаря на мрака.
— Откъде знаеш, че не съм?
— Ако беше, лорд Грей щеше сега да бъде тук и да ме арестува. Какво те спря, Алета? Защо не му каза, че аз съм Господарят на мрака?
Алета отказа да се поддаде. Само повтори думите, които каза преди малко:
— Нищо не съм му казала.
Вече беше обявила, че е невинна; нямаше какво повече да каже. Хайме си беше извадил заключения.
Вбесен от мълчанието й, той разбра, че трябва да излезе, за да не направи нещо, за което по-късно ще съжалява. Вече беше съблазнен от привлекателната изкусителка и не можеше да позволи това да се случи отново.
— Можеш да бъдеш спокойна, като знаеш, че вече няма да споделям тази стая с тебе — изстена той. — Когато съм с тебе, забравям, че съм посветил живота си на задачата да очистя паметта на баща си и да отмъстя за смъртта му. Нищо няма да бъде по-важно за мене от това, да търся възмездие за предателите на семейството ми. Дори и ти, Алета.
Обръщайки се рязко, той излезе с гневни крачки от стаята.
В следващите няколко дни Алета рядко напускаше стаята си. Умът й беше объркан. Беше засрамена и притеснена от начина, по който беше реагирала на любенето на Хайме. Припомняше си как беше стенала и как го беше молила да я вземе, как виковете и пъшканията й го бяха подтиквали, как отчаяно се беше вкопчвала в него, когато я беше отвеждал на ръба на лудостта и отвъд него.
Колко силно започваше да го обича.
Положението беше невъзможно. С всеки изминал ден тя осъзнаваше, че ако остане с Хайме, това означава да се откаже от гордостта си и да загуби душата си. Реши да замине и започна да прави тайни планове да се срещне с баща си в Лондон. Лорд Съмърсет беше човек с власт, имаше високопоставени приятели и Алета знаеше, че ще я защити от Хайме. Но ограниченията, които й беше наложил Хайме, не й даваха възможност да замине. Два пъти беше оседлавала коня си и беше излизала от кулата; два пъти я бяха спирали и връщали. Веднъж сър Найджъл, преди да излезе от двора, а втория път самият Хайме. Лицето му беше буреносно, когато я беше пресрещнал, докато излизаше от кулата. При последния опит беше излязла оттатък стената, преди Хайме да препусне след нея.
— Предупредих те какво ще направя, ако излезеш от кулата — каза той строго. — Първите два пъти се отърва само с предупреждение, но вече изкушаваш търпението ми. Само не забравяй, изборът ти е да стоиш заключена в стаята си. Трябваше да ме послушаш, милейди. И накъде се беше запътила? Да съобщиш на Ивън Грей кой е Господарят на мрака ли? Смяташе ли да споделиш леглото му? Забрави това, милейди, ти ми принадлежиш, а аз не деля нищо с никого.
— Не можеш да ме държиш тук против желанието ми, Хайме Мортимър — изсъска Алета. — Какво ще каже кралят, когато разбере, че съм затворничка в собствения си дом? — Тя се усмихна сладко. — Подозирам, че ще бъде много облекчен, когато залови контрабандистите.
Хайме се усмихна мрачно.
— Имаше възможност да издадеш тайната ми, милейди. Няма да имаш друга.
Алета стоеше заключена в стаята си вече над една седмица и през това време единствените двама души, които беше виждала, бяха Гейлърд, който й носеше храната, и Бес, която чистеше стаята, докато Гейлърд стоеше отвън, за да е сигурно, че Алета няма да избяга, докато Бес е заета. На Гейлърд не му харесваше това, че Алета беше затворена в стаята си, и беше протестирал пред Хайме, но Хайме беше непоколебим.
— Да не искаш да видиш всички ни избесени, старче? — запита Хайме, мрачно навъсен.
— Не, Хайме, съпругата ти не би ни предала.
— Мислиш ли? Тя вече ни предаде. Да не си забравил нощта, когато Грей и неговите хора убиха четирима наши другари?
— Как ще обясниш факта, че Алета не е разкрила самоличността ти пред лорд Грей?
— Женските действия не подлежат на разбиране — заключи Хайме. — Няма обяснение защо не е съобщила името ми.
— Аз мога да се сетя за едно — подметна хитро Гейлърд.
— Може би съпругата ти… е започнала да се привързва към тебе.
Хайме се изсмя сурово.