— Алета ме презира.
— И ти е безразлична. Прав ли съм?
Хайме не отговори, взрян в Гейлърд така, сякаш го мислеше за обезумял.
— Какво значение може да има?
— Спиш ли с Роуина?
— Не! Не изпитвам желание към нея.
— Алета знае ли, че я обичаш?
Хайме се напрегна. Толкова ли беше прозрачен?
— Умът ти си прави шега с тебе, Гейлърд. Не обичам Алета. Много добре знаеш, че нямам време за сърдечни забавления. Всеки мой час е посветен на това, да изправя Грей пред правосъдието.
— Кажи го на някого, който не те познава толкова добре — упрекна го Гейлърд. — Ще пазя съпругата ти, но това не ми харесва. Вгледай се внимателно в сърцето си, Хайме. Подозирам, че ще откриеш, че не си толкова неуязвим спрямо лейди Алета, колкото казваш. Кажи й какви са чувствата ти и може да се изненадаш от реакцията й.
Роуина беше развълнувана от обрата на събитията. Не само, че Хайме и Алета вече не деляха една спалня, но и Алета беше затворена в стаята си. Макар че никой не знаеше със сигурност, Бес беше намекнала, че Алета е казала на лорд Грей за контрабандните операции на брега под кулата. След като гневът и се беше уталожил, Роуина беше доволна, че Хайме се е спасил, и дори съжаляваше, че го е предала. Но за нейна чест не беше разкрила кой е Господарят на мрака. Някак си не бе могла да се застави да издаде тайната на Хайме, настоявайки пред лорд Грей, че не знае нищо друго с изключение на онова, което е чувала за пристигането на кораба с контрабандата. Беше решила да задържи тази последна, жизненоважна информация за себе си. Но ако станеше нужда, щеше да я използва в своя изгода.
Междувременно Алета все повече се отчайваше. На практика арестувана, тя се страхуваше, че Хайме ще я остави да изгние в тази стая. Нямаше ли начин да избяга? Тя потърси решение от най-необичайното място.
Един ден Роуина не можа да се стърпи да не застане пред вратата на Алета, за да й се подиграе. Първия път, когато я повика, не получи отговор. Но после, след като размисли внимателно, Алета промени решението си и реши да види какво има да й каже Роуина. Може би знойната брюнетка дори би могла да бъде убедена да й помогне, помисли тя с надежда.
— Да не би да си дошла да злорадстваш, Роуина? — извика тя през вратата.
— Може би — отвърна бодро Роуина. — Докато ти седиш заключена в стаята си, аз съм свободна да ходя където си искам. Но не се страхувай, милейди, ще се грижа добре за съпруга ти, докато ти седиш затворена. Носят се клюки, че Хайме ти бил ужасно разсърден. Какво си направила? — запита тя невинно.
— Нищо не съм направила — заяви Алета. — Дръж си съпруга ми, ако те иска.
— Нямам нужда от одобрението ти.
Алета чу стъпките на Роуина, когато тя се накани да си тръгне, и внезапно получи вдъхновение.
— Роуина, почакай! Аз… имам едно предложение за тебе.
— Предложение ли? — запита Роуина. Интересът й определено беше възбуден. — Какво предложение?
— Ако ми помогнеш да избягам от кулата, ще имаш съпруга ми само за себе си. Това няма ли да ти хареса?
— Разбира се — отвърна с готовност Роуина. — Но за какво може да ми послужи? Хайме така ще ми се разсърди, че ще ме убие.
— Няма нужда да знае, че ти си ми помогнала. Прави се на невинна, ще ти повярва. Знае, че не ме обичаш.
— Може да стане — съгласи се Роуина, обзета от внезапно нетърпение. — Какво искаш да направя?
— Най-напред трябва да вземеш ключа от Гейлърд и да ме изведеш от стаята. После трябва да отвлечеш вниманието на наемниците, за да мога да оседлая коня си и да изляза, без да ме спрат. Ще го направиш ли?
— Разсейването им е лесно — каза Роуина самоуверено. — Те си падат по мене и съм се забавлявала с тях, не един път.
— Обзалагам се, че е така — измърмори Алета под нос. А на глас изрече: — Ще го направиш ли?
— Обещаваш да не се връщаш?
— Няма причина да се връщам — изрече огорчено Алета. — Хайме не иска съпруга.
— Тогава ще го направя. Когато успея да открадна ключа от Гейлърд, ще дойда за тебе. Бъди готова, вече знам къде старецът държи ключа.
Тиха въздишка се откъсна от устните на Алета. Нямаше представа защо трябва да се разстройва, че напуска един мъж, който я искаше просто за да не позволи на някого, когото мрази, да я вземе. Наистина, Хайме копнееше за тялото й, но тя не го интересуваше достатъчно, за да й вярва. А тя не би могла да живее при такива условия. Пренебрегването на разгарящата се любов, която изпитваше към него, беше най-трудното нещо, което някога беше правила.
По-късно тази сутрин Хайме отключи вратата на стаята й и влезе вътре. Това беше първият път от няколко дни насам, когато тя го виждаше, и гледката я опи. Несъмнено нямаше мъж в кралството, който може да се сравни с Хайме Мортимър.