— Лейди Алета, какво правите толкова далече от дома? Съпругът ви толкова малко ли се интересува от вас, че ви пуска без охрана?
Грей сметна, че е най-добре да се прави, че я е срещнал случайно, а не защото курвата на Хайме му е казала, че Алета е напуснала съпруга си.
— Аз… отивам в Лондон, лорд Грей, при баща си. Сигурна съм, че Хайме щеше да прати някого с мене, ако знаеше, че искам да замина, но тръгнах внезапно. — Силна червенина пропълзя по шията й. Ивън досещаше ли се, че го лъже? — Хайме замина по… работа. Аз тръгнах, преди да се беше върнал.
— Заминахте или избягахте, лейди Алета? Осъзнахте ли най-сетне за какъв селяк ви омъжиха? След последния ни разговор бих могъл да се закълна, че сте се увлекли по сина на предателя. Ако не исках да рискувам гнева на краля, щях да събера армия и да ви взема със сила. За щастие баща ви почти е извоювал анулирането от най-висшия съд в кралството. Аз все още ви искам, милейди, въпреки факта, че Хайме Мортимър е спал с вас.
Той дръпна юздите, обръщайки коня й в посоката, откъдето беше дошла.
— Къде ме водите?
— В имението Грей. Той е почти непревземаемо. Мортимър няма достатъчно хора, за да се опита да го нападне.
— Не, милорд, не искам да тръгна с вас. Предпочитам да отида при баща си.
— Ще дойдете с мене, независимо дали ви харесва или не, Алета — изрече Грей изречен в глас, който не търпеше възражения. — Баща ви ще ми благодари, че съм ви опазил в безопасност, докато урежда анулирането. Щом бъдете свободна, ще ви сгоди за мене. Очаквам да изразите съответна благодарност за това, че съм ви спасил от онова нахално копеле, което си мисли, че може да се ожени за графска дъщеря.
Той й се усмихна победоносно, давайки й достатъчно ясна представа какво иска от нея. Алета потисна една тръпка на отвращение. Внезапно Ивън Грей вече започна да не й се струва толкова привлекателен, колкото й беше изглеждал.
— Бих предпочела да отида при баща си — каза тя. — Моля ви, пуснете юздите ми, за да продължа пътя си.
Грей се усмихна застрашително.
— Не, милейди, сега сте моя. Всичко което някога принадлежеше на Мортимър, най-накрая е в мое владение. Исках да убия Мортимър, когато се появи, за да предяви претенцията си към вас. Той никога няма да ви има отново.
— Това ли е причината да ме искате, лорд Грей? — запита хладно Алета. — Защо е толкова важно да имате всичко, което Мортимър някога е притежавал?
Лицето на Грей се вкамени.
— Това е дълга история, милейди, и няма да ви отегчавам с нея. Кларънс Мортимър беше изменник и заслужаваше да умре.
— Не и според Хайме — възрази тя. — Промених намерението си, милорд. Вече не искам да се омъжа за вас.
Грей отметна глава и се разсмя гръмогласно.
— Колко забавно. Няма значение какво искате. Ние с баща ви вече се споразумяхме за условията. Щом излезе анулирането, Мортимър ще трябва да върне зестрата ви и тя ще стане моя.
— Омъжиха ме насила първия път, няма да го позволя втори път — изрече Алета с мрачна решимост.
— Съпругът ви май не е успял да ви укроти, Алета. Аз ще се постарая да поправя пропуска му. Може би трябва да започнем преди анулирането, само за да ви покажа, че съм повече мъж от Хайме Мортимър. Разбирате какво искам, нали, милейди?
— Не, милорд, със сигурност не разбирам. Вие не сте мъжът, за когото ви мислех. Може би Хайме в края на краищата е бил прав. Може би баща му не е бил предателят, за какъвто всички са го смятали.
Мимолетна сянка на гняв се мярна на лицето му. Започваше да става все по-сериозен. Това беше един Ивън Грей, какъвто Алета никога досега не беше виждала.
— Чуйте ме добре, милейди, дръжте мнението си за себе си. Ще видите, че съм много щедър съпруг, ако ми се подчинявате във всичко. Изисквам единствено да ме задоволявате в леглото и да ми родите деца. Нямам нужда от вашите мнения или критики.
Преди Алета да успее да отговори, той пришпори коня си. Конят на Алета го последва и тя се вкопчи в гривата му, мъчейки се да остане изправена на седлото. Не можа да му каже нищо повече, защото хората на Грей се понесоха към имението му с невероятна бързина.
Имението Грей беше точно толкова внушително, колкото го беше описал Ивън. Недотам старо като кулата на замъка Крисит, то се извисяваше на един малък хълм, заобиколено от дълбок ров. Дебела стена го обграждаше от всички страни, каменна порта стоеше на стража при единия край на подвижния мост, който сега беше спуснат, за да могат да влязат. Самото имение беше по-внушително от всяко, което Алета някога беше виждала. В очертанията на стената се издигаха параклис, покрити със слама хамбар и конюшня, свинарник, ковачница, кухня с причудливо украсен комин и оградена градинка. В средата на двора имаше кладенец.