— Аз съм свещеникът, който извърши церемонията на годежа, сир. Вижте, това е моят подпис. В очите на бога и църквата годежът е законен и толкова задължителен, сякаш бракът между двете страни вече е осъществен. Днес не може да се осъществи брак между лорд Грей и лейди Алета Съмърсет.
Широка усмивка озари красивите черти на Хайме, смекчавайки строгата линия на квадратната му челюст, и му придаде почти момчешки израз. Щеше да се засмее на глас, ако Ивън Грей не го беше изгледал свирепо и ако Алета не потръпваше в очевидно отвращение.
— Не ме интересува какво ще каже някой — заяви тя ядосано. — Няма да ме накарат да се омъжа за безпаричен син на изменник.
Хайме обърна черния си поглед към Алета и изплашена от мрачния мъж, чийто пронизителен поглед като че ли проникваше в дълбините на душата й, тя притисна ръка към сърцето си в пристъп на паника. Но странно, тя се почувства и привлечена към него по начин, който не можеше да обясни, нито пък да разбере. Инстинктът обаче я предупреждаваше, че животът с Хайме Мортимър щеше да бъде по-лош и от ад.
— Нямате избор, милейди — каза Хайме. Очите му проблеснаха мрачно, когато се обърна към краля. — Какво ще кажете, сир? На кого ще дадете ръката на лейди Алета?
— Сир, може ли да ви напомня, че родът Грей винаги е стоял твърдо зад вас и баща ви във времена, когато други търсеха да възстановят Ричард II на трона — изрече гладко Грей.
— И аз, сир, искам лорд Грей за зет — добави Съмърсет.
— Сир — обади се с треперещ глас Алета, — не искам да се омъжвам за Хайме Мортимър. Искам лорд Грей за съпруг.
Стрелна убийствен поглед към Хайме, оставяйки го да разбере точно какво си мисли за намесата му. Ивън Грей притежаваше богатства и положение, достойни за нея, и Алета нямаше желание да се омъжи за човек, който няма нито земи, нито имущества.
Дълбоко замислен, крал Хенри барабанеше с пръсти по брадичката си. В действителност той се възхищаваше на Хайме Мортимър, че смее да пречи на силния граф Ивън Грей. Дори само фигурата и масивността на Хайме бяха достатъчни да изплашат повечето мъже. И ако това не беше достатъчно, човек трябваше да се вгледа дълбоко в пламтящите бездни на черните му очи, за да разбере, че Хайме Мортимър е мъж, който постига своето. Хенри не беше глупав. Разбираше, че няма да навреди да има такъв ревностен млад мъж като Хайме Мортимър в лагера си, и затърси начин да разреши деликатната ситуация, без да отблъсне родовете Грей и Съмърсет. Накрая отец Лайънъл разреши дилемата.
— Сир — каза старецът, говорейки от висотата на положението си в църковната йерархия, — има само едно разрешение. Добре си спомням Гейлърд, той беше верен слуга на лорд Мортимър. Щом той казва, че човекът, стоящ пред нас, е Хайме Мортимър и има документи за раждането му, за да го докаже, значи това е истината. Освен това — продължи той, — тъй като лично аз извърших церемонията на годежа на лейди Алета и Хайме, заявявам, че той е законен и обвързващ. Не може да има брак между лорд Ивън Грей и лейди Алета Съмърсет, освен ако Хайме Мортимър лично не отмени годежа и не освободи лейди Алета.
Лорд Съмърсет изфуча негодуващо, но Ивън Грей изказа неодобрението си много по-явно.
— Ще позволите ли на този треперещ стар глупак да ви заповядва, сир? Всеки може да види, че паметта не му служи.
Крехкият стар свещеник се изправи в литургичните си одежди и фиксира Ивън с убийствен поглед.
— Паметта ми е по-остра от вашата, милорд. За разлика от вас аз много добре си спомням какво се случи с лорд Мортимър… и какво доведе до гибелта му.
— Ще ми бъде интересно да чуя какво имате да кажете, отче — изрече любопитно Хенри. — Колкото до брака, църквата си каза думата и аз трябва да се подчиня на повелите на светата църква. Следователно обявявам първоначалния годеж между лейди Алета Съмърсет и Хайме Мортимър за законен.
Алета ахна оскърбено.
— Не! Не може да искате да кажете, че ще ме дадете на този… този селянин с вмирисани на кравешки тор дрехи!
Досега не беше преживявала такова унижение. Хайме се усмихваше мрачно, докато бъдещата му невеста вилнееше, но накрая това му дойде много.
— Спри, жено! Съпругата ми няма да се държи като продавачка на риба в мое присъствие.
— О, вие… вие… животно такова!
— Сир — продължи Хайме, обръщайки се към Хенри, — отдавна чаках невестата си, а тя остарява и годините, в които може да ражда деца, намаляват. Ако ви се харесва, и тъй като свещеникът и гостите вече са тук, моля сватбата между мене и годеницата ми да се състои незабавно.
2
— Не! Моля ви, сир, не ме карайте да се омъжвам за този мъж.