— Твой ред е за изповеди. — Гласът му беше нисък, напрегнат, изражението му се беше вкаменило. — Никога не си крила факта, че предпочиташ Ивън Грей пред мене. Затова ли се хвърли в леглото му веднага щом се видя на свобода?
Напрежението между двамата трептеше като опъната тетива на лък, когато тя отвърна на втренчения му поглед.
— Кълна ти се тържествено, че не съм избягала при лорд Грей, нито съм споделяла леглото му. Отивах към Лондон, когато той ме пресрещна. Като че ли е знаел точно кога съм тръгнала от Крисит и ме е чакал.
Съдейки по изражението в очите му, тя би могла да каже, че той иска да й повярва, но нещо дълбоко в него се съпротивлява.
— Няма значение, любов моя — изрече той пресипнало. — Няма нужда да казвам, че бих рискувал всичко, за да те върна. Никога няма да позволя да си отидеш, Алета.
— Може би вече не искам да си отида — отвърна тя с не по-малко дрезгав глас.
— Защо е тази внезапна вътрешна промяна?
Несигурността правеше гласа му строг. Алета прехапа устни и извърна поглед.
— Не е… не е толкова внезапна.
Хващайки острата й брадичка с палеца и показалеца си, той я накара да го погледне в очите. Те бяха мрачни и безжалостно настоятелни.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Алета? Че изведнъж си се видяла омаяна от чара ми? От мене, един безимотен селяк? Вече не смърдя ли на тор и конска пот?
От гласа му капеше сарказъм.
— Отдавна не те смятам за селяк. — Тя изхъмка презрително. — Не само си глупав, ами си и задръстен.
— Глупав! Задръстен! Това ли е всичко, милейди?
Ревът му би изплашил и най-закоравялата душа, но Алета не беше малодушна. Макар че брадичката й затрепери, гласът й остана овладян.
— Не, милорд, не е само това.
Изражението му беше буреносно.
— Продължавай, милейди.
— Ти си по-смел от който и да било мъж, когото познавам. Понякога арогантността ти е непоносима, но винаги се отнасяш с уважение към мъжете, които те следват. Ти си почтен и надежден, с изключение на отношението ти към мене — добави тя с малко тъжна усмивка, — и красив.
Хайме я изгледа втренчено, сякаш си беше загубила ума.
— А глупав и задръстен?
— И това. Само един задръстен мъж няма да види, че съпругата му се интересува от него, и само един глупак ще откаже да й се довери.
Сърцето на Хайме се заблъска болезнено в гърдите му. Искаше да й повярва. Искаше да й се довери с цялото си сърце и душа. И все пак… Да не би да му казваше това, което той искаше да чуе, за да скрие от него истината за себе си и Грей?
— Искам да ти вярвам, жено.
Пристъпи по-близо, толкова близо, че топлината на тялото й го опари. Посегна, почти страхувайки се да я докосне, страхувайки се, че тя ще се изпари и ще изчезне. Беше ли си въобразил думите й, защото толкова силно искаше да ги чуе?
— Хайме.
Тя се люшна към него и се озова в прегръдките му, така плътно притисната до него, че чуваше силните удари на сърцето му така, сякаш беше собственото й сърце.
— Божичко, Алета, никой мъж никога не е желал жена така, както аз тебе.
— Тогава ме вземи, Хайме, твоя съм.
Погледът му се впи в лицето й и потърси очите й; дългият миг предусещане беше непоносим. Сърцераздирателната нежност на неговия поглед прибави нов елемент към този сложен мъж, за когото се беше омъжила. Противно на всякакви очаквания той беше отключил сърцето и душата й и тя никога повече нямаше да бъде същата. Устните му се спряха над устата й, езикът му проследи пълнотата на устните й. Той я целуна с очи, преди жадно да завладее устата й. Повдигайки се, за да се приближи към него, тя разтвори устни за горещия набег на езика му. Той я притисна към себе си, целувайки устата, брадичката, трепкащия пулс в основата на шията й.
Ръцете му трепереха, когато откопча нощницата й, оголвайки гърдите й за жадния си поглед. Устата му прогори огнена пътека към едното бяло кълбо и езикът му погали чувствителното набъбнало зърно. Алета извика смаяна. Ръцете му се спуснаха по копринения й корем, смъквайки нощницата по ханша й с леко движение на китките. Щеше да я вдигне и да я отнесе на леглото, ако тя не го беше спряла.
— Не, още не — замоли се тя, отказвайки да изпълни съкровеното му желание. — Аз… искам да те докосвам така, както ти мене.
Шокирана от собствената си дързост, тя сведе очи.
Хайме се усмихна неуверено.
— Направи го, любов моя. Но не съм сигурен колко ще мога да понеса.
— Сдържай се, милорд — пошегува се тя, — както ме учеше и мене.
Ръцете й се плъзнаха под туниката му, вдигайки я над главата му. Той веднага се зае да й помага, измъкна ръце от ръкавите и я хвърли настрана.