— Сега какво, любов моя? — запита той пресипнало.
Усмихвайки се с дяволита наслада, тя започна да изследва гърдите му и пръстите й се спряха на копринената мекота на черните косми, преди да продължат към широкото пространство на раменете и гърба му. Мускулите му подскочиха и се напрегнаха под търсещите й пръсти, един стон се изплъзна от гърлото му.
— Сега, милорд — каза тя с дръзка усмивка, — искам да те вкуся.
Стонът му отекна като взрив, когато устата й се отвори, за да покрие плоското му мъжко зърно; върхът на горещия й малък език започна да го дразни безмилостно. Хайме понечи да се отскубне, но Алета стисна хълбоците му и го плени в мрежата на съблазънта си. Когато малките й ръце развързаха връзките на панталоните му и ги смъкнаха надолу по бедрата му, членът му запулсира и започна да се изпълва. Тялото му беше толкова красиво, че гледката накара Алета да се възбуди още повече. Тя се взря дълбоко в очите му за един кратък миг, преди да се отпусне на колене пред него.
Целувките й заваляха като нежен дъжд върху корема му. Хайме изпусна остро дъх, опитвайки се да я вдигне, но тя поклати отрицателно глава и отмести ръцете му. Той реагира рязко, когато пръстите й се свиха около пулсиращия му член. Но когато устните й го докоснаха, той извика в истинска агония.
— Божичко, милейди, спри, за да не се изложа! — Бутна я настана и бързо свали обувките и панталона. Когато се обърна отново към нея, дяволският блясък в очите му накара дъха на Алета да излезе с взрив от гърдите й. — Сега, любов моя, е твой ред.
Ръцете му действаха бързо, измъквайки нощницата над главата й, докато тя не се озова гола пред него. Бързият дъх, който той си пое, й подсказа колко много му харесва тялото й. Ръцете му я обгърнаха, чистият му мъжки аромат я опияни. Когато устните му покриха нейните, тя се пренесе в рая. Тогава той се смъкна на колене, хващайки твърдите заоблености на седалището й, за да я задържи на място за горещия набег на езика си.
Усети горещина, после студ, след това и двете едновременно. Миг преди да изпадне в забрава, се озова високо вдигната в прегръдките му. Той я отнесе на леглото и двамата се строполиха там с преплетени ръце и крака. И той започна отново да я измъчва със същите сладки изтезания, с които тя го беше опустошавала само преди броени мигове.
Устата му прокара огнена следа по чувствителната плът на гърдите, корема и вътрешната повърхност на бедрата й. Пъхването на показалеца му вътре в нея предизвика меден поток, чиято кулминация беше сладката болка във влажните дълбини на най-потайното й място. Молбата й излезе в накъсани стонове.
— Хайме, моля те, хайде.
Но хищната му усмивка показваше, че още не е свършил с нея. Озадачено изражение се настани на лицето й, когато той я дръпна да се изправи и я настани в скута си. Облягайки се на няковко възглавници, той я вдигна пред себе си така, че да застане с лице към него, разтвори краката й, за да й позволи да го възседне, и навлезе рязко в нея. Усещането беше толкова невероятно, че тя изкрещя.
— Харесва ли ти така, любов моя?
Хълбоците му се огънаха рязко и в същото време той я притисна към себе си така, че членът му навлезе толкова дълбоко, че изтръгна силно изохкване и главата й се разтърси в екстаз. Тогава дивите му тласъци започнаха да се редуват безспирно, той отметна глава и на лицето му се изписа неземно блаженство. Когато тласъците се забавиха и той се наведе напред, за да поеме зърното й в устата си, тя усети как се разтреперва от прииждащата кулминация. С дрезгав вик той навлезе силно и изля горещата струя на семето си дълбоко в нея. Усещането как топлата струя я облива отвътре я разтърси цялата и в следния миг тя забрави всичко.
Тя започна полека да си възвръща сетивата, все още здраво притисната към гърдите му и настанена удобно в люлката на хълбоците му. Той още беше дълбоко в нея.
— Никога не съм изпитвал нещо толкова невероятно — прошепна той срещу устните й. — Гласът му трепереше, тонът му беше изпълнен с неверие, сякаш не можеше да повярва какво е изпитал току-що. — Не съм мислил, че ще се…
Спря рязко, вглеждайки се напрегнато в Алета. Ако сега й кажеше, че я обича, тя щеше ли да му се присмее?
Беше настоявала, че не иска Ивън Грей, че той не й е безразличен, но дали го беше казала сериозно? Сега ли беше моментът да й дава такова оръжие, каквото осигуряваше едно признание в любов?
Очите на Алета се разшириха. Стори й се, че той иска да каже, че я обича. Какво го спря?
— Довърши си изречението, Хайме — подкани го тя нежно. — какво не си мислил, че ще направиш?