Страхът като че ли накара крила да израснат на краката й, когато тя изхвръкна от стаята, мина покрай изумения си баща и хукна нагоре по стъпалата към безопасността на своята стая. Заключвайки вратата зад себе си, тя се строполи на леглото разтреперана и с чувството, че й се гади. Как можеше да допусне тази пародия на брак да се състои, запита се тя безпомощно. Как да не допусне това да стане, като нямаше думата по въпроса? Страхуваше се, че лорд Грей ще направи живота й истински ад, но нямаше абсолютно нищо, което би могла да направи, за да спре сватбата.
Ужасната мисъл накара стомаха й да се разбърка. Тя бръкна под леглото и измъкна нощното гърне точно навреме, за да изпразни в него съдържанието му.
14
Роуина започваше да се отчайва. През седмиците, откакто се беше върнала в кулата, Хайме почти не й обръщаше внимание. Тя знаеше, че той отново се е захванал с контрабандата, и дори от време на време го беше виждала да напуска кулата посред нощ А точно тази сутрин случайно беше дочула един разговор между Хайме и Гейлърд. Те стояха в един ъгъл на двора, а тя случайно се беше натъкнаха на тях и се скри в една цепнатина на стената, когато дочу гласовете им.
— Корабът ще хвърли котва близо до брега утре вечер, Хайме — тъкмо казваше старецът. — Искаш ли да дадем сигнал? Може би е най-добре да не изкушаваме съдбата. Броят на бирниците е удвоен, говори се, че лорд Грей се е върнал в Уелс, за да сложи край на контрабандата. Казват, че много искал да залови Господаря на мрака.
— Дано се провали в най-дълбоката адска яма — измърмори Хайме. — Не е достатъчно умен, за да хване Господаря на мрака, ако някой предател сред нас не го предупреди. Тъй като лейди Алета си отиде, няма от какво да се страхуваме.
— Неправилно я обвиняваш — нападна го Гейлърд. — Тя не е предателка и аз вярвам, че е невинна.
— Няма значение, Гейлърд, тази част от живота ми мина и вече е свършено. Сега живея за опасността и приключението, и за да очистя името на баща си. Какво ще кажеш да отидем до Лондон и да се срещнем с краля след днешното приключение?
— Значи действаме тази вечер, както планирахме? Ще уведомя мъжете от селото да се срещнем на Северния бряг, където пред скалите има пясъчна ивица. Колкото да Лондон, сериозно се съмнявам, че имаш намерение да посетиш краля. Ако се надяваш да видиш Алета, страхувам се, че ще бъдеш разочарован. Сватбата й трябва да се състои след един месец.
— Не се бой, Гейлърд, отивам в Лондон да се видя с краля и поради никаква друга причина.
Думите му опровергаваха жадния поглед в очите му.
Разделиха се скоро след това, оставяйки Роуина да мисли върху много неща.
Хайме седя в залата доста време същата вечер, не понасяше мисълта да види леглото си без Алета, която да го приветства там. Видя Роуина да се движи насам-натам из залата, разменяйки закачки с хората му, и се запита защо не се е възползвал от услугите й. Господ знае, че има нужда от жена. Преди няколко месеца беше доволен от Роуина, но днес знойната красавица не го привличаше. Как да спи с нея, когато беше се любил с такава жена като Алета? Каквато си беше вещица, тя го беше направила безполезен за която и да било друга жена. Как можа да го изостави така лесно след всичко, което бяха споделяли?
Подпрял глава с ръце, Хайме си припомняше с копнеж всички онези незабравими нощи, когато бяха изследвали взаимно телата си, докато страстта не избухнеше във взрив на невероятни усещания. Беше я искал тогава и я искаше и сега. Искаше я въпреки факта, че тя не изпитваше нищо към него. Въпреки факта, че го беше предала. Искаше да я ненавижда. Господ знае, че се беше опитал, но сърцето му се беше разбунтувало.
Роуина го наблюдаваше внимателно, докато се движеше из залата. Макар че флиртуваше открито с войниците, Хайме като че ли не забелязваше присъствието й. Неведнъж се беше задоволявала с някой от рицарите, но в действителност искаше Хайме. Но не тази нощ, реши тя. Не, тази нощ щеше да го чака в леглото му, да го примами с гъвкавото си тяло. Излизайки от залата, тя отиде направо в стаята му, бързо се съблече и се пъхна гола между чаршафите.
Хайме се изправи неуверено, не толкова трезвен, колкото му се искаше. Беше изпил достатъчно ейл тази вечер, за да притъпи болката от загубата на Алета. Стъпалата му се сториха безкрайни, докато се изкачваше към стаята си, и когато най-накрая влезе в затъмнената стая, хвърли дрехите си и се строполи на леглото. Смъртно уморен, той придърпа завивката до кръста си и затвори очи. Лекуващите пръсти на съня успокоиха болящото тяло и го приспаха.