Минаха няколко минути, преди да осъзнае, че пръстите, които прокарваха огнени следи по кожата му, са от плът и кръв и нямаха нищо общо със съненото състояние на сетивата му. Очите му се отвориха, когато внезапно осъзна, че едва малка ръка броди по гърба и седалището му. Изпъшка смутено, когато ръката се одързости и се вмъкна между бедрата му, за да обгърне и погали мъжествеността му.
Роуина изгука възхитено, когато интимното й докосване докара Хайме до мигновена ерекция. Все още замаян от тазвечерното пиене, той успя да изрече само едно име, което непрестанно беше на върха на езика му.
— Алета.
Обръщайки се рязко, посегна към нея и притисна голото й тяло до себе си. Изстена отново, наслаждавайки се на топлината на плътта й и на начина, по който втвърдените връхчета на гърдите й се притискаха към неговите. Ръцете му намериха влагата между краката й и той се надигна над нея, така жаден да се вмъкне в тялото й, че целият трепереше като безкостна маса от тъкани и мускули.
Роуина се намръщи; нямаше търпение да го задоволи, но достатъчно самонадеяна, за да му покаже, че се люби с нея, а не с Алета.
— Хайме, аз съм, Роуина. Люби ме, милорд, люби ме добре.
Очите на Хайме се отвориха. Беше много тъмно, за да я види ясно, но позна гласа й.
— Господи, Роуина, какво правиш в леглото ми?
— Имаш нужда от мене, Хайме — прошепна тя срещу устните му. — Не си имал жена, откакто твоята… откакто Алета замина. Позволи ми да те облекча. Не помниш ли как беше помежду ни?
Ръцете й се плъзнаха между телата им, търсейки обекта на нейното желание. Тя си пое остро дъх, когато разбра, че се е смалил забележимо в последните няколко мига. Водена от отчаяние, се плъзна надолу по тялото му. Хайме ахна и извика, когато почувства мокрите й устни да го обгръщат. Роуина щеше да бъде шокирана, ако разбереше, че викът му не е бил предизвикан от върховно блаженство. Макар че беше правила това интимно действие много пъти в миналото, този път в действителност това го отврати. Едва когато той я отблъсна грубо, Роуина разбра, че действията й не му харесват.
— Ако те бях искал, Роуина, щях да те повикам — каза той сурово.
— Ако не беше изпаднал в пиянско вцепенение в последните няколко седмици, щеше да се чувстваш различно — нападна го Роуина. — Никога не съм те виждала в такова състояние, Хайме. Тази студена кучка, за която се ожени, е причината за всичките ти проблеми. Смятай се за щастливец, че се отърва от нея. — Ръката й се плъзна надолу, за да обгърне члена му. — Мога да те накарам да ме пожелаеш.
Този път, когато Хайме я отблъсна, беше доста по-малко нежен; дори я ритна, от което тя се сви на купчинка на пода.
— Стига, Роуина, приключих с тебе много отдавна. Трябва да съм бил луд, за да ти позволя да се върнеш в кулата, щом не те искам. Махай се от живота ми, жено! Намери си друг мъж, пред когото да се правиш на курва. Когато стана утре, очаквам да си си отишла.
— Хайме, не говориш сериозно.
Роуина беше шокирана. Как можа да допусне такава ужасна грешка? Тя беше сигурна, че Хайме ще приветства връщането й в живота му и в леглото му, след като разбере, че не може да има Алета.
— Да, Роуина, никога не съм бил по-сериозен.
Надигайки си от пода, тя потърси дрехите си. Стискайки ги пред гърдите си, впи свиреп поглед в Хайме.
— Ще съжаляваш — каза тя заплашително. — Предупреждавала съм те и преди, Хайме, но този път говоря сериозно.
Извърна се и избяга от стаята, без да обръща внимание на голотата си. Замина рано следващата сутрин. Гейлърд докладва, че я е видял да пришпорва безмилостно коня си, отдалечавайки се сред хълмовете.
Ивън Грей се разхождаше напред-назад из залата в красивото си имение; сърдитите му едри крачки го носеха от единия край на обширното помещение до другия. На който и бряг да отидеше да патрулира с хората си, откриваха, че Господарят на мрака е преместил дейността си другаде. Нямаше ли край невероятната му смелост? Той искаше да залови негодника; толкова го искаше, че предпочете да остане в Уелс когато трябваше да бъде в Лондон при бъдещата си невеста и да я възпитава. Алета го беше наранила зле при последната им среща и той й дължеше един хубав бой заради непростимото й поведение. Ако Хайме Мортимър не беше влязъл в живота им преди тези дълги месеци, Алета вече щеше да бъде негова съпруга и щеше да носи първото му дете.
Мрачните му мисли бяха прекъснати от иконома му.
— Милорд, една млада жена иска да влезе.
— В този ранен час? — намръщи се Грей. — Кажи й, че имаме повече прислужнички, отколкото са ни нужни.
— Не съм прислужничка, милорд.
Роуина застана на вратата, уморена да чака.