Веждите на Грей се вдигнаха.
— А, Роуина, влизай, жено. Какви новини имаш за мене днес?
Тя изчака икономът да излезе, преди да проговори.
— Новини, за които мисля, че ще платите добре, милорд — изрече тя хитро.
След като предадеше Хайме, тя се страхуваше от неговото възмездие и имаше нужда от пари, за да се отдалечи от него.
— Нищо не сме говорили за пари — оплака се кисело Грей.
— Ах, милорд, но този път ще ви кажа кой е Господарят на мрака и къде може да го намерите още тази нощ. Това сведение не е ли достойно за награда?
— Знаеш кой е Господарят на мрака? — Грей не повярва. Но толкова се нуждаеше от тази информация, че беше склонен да плати каквото и да било. — Ще видиш, че съм много щедър, жено — каза той.
Гласът на Роуина се втвърди.
— Колко щедър, милорд?
— Ама и ти си една продажна кучка.
— Жена в моето положение не може да си позволи друго.
Грей я изгледа втренчено, после каза:
— Чакай тук.
Тя го загледа втренчено, когато той се обърна и изчезна нагоре по витата стълба. Минаха цели десет минути, преди да се появи отново и да сложи малка платнена торбичка в ръцете й. Роуина вдигна торбичката, надникна вътре и се усмихна доволно.
— Това задоволява ли те?
Тя кимна, наистина удовлетворена.
— Вие сте повече от щедър.
— Името, Роуина. Ако хвана Господаря на мрака, това ще бъде голямо постижение.
Внезапен пристъп на чувство за вина обхвана Роуина. Как да предаде мъжа, когото някога беше обичала толкова страстно? Но после си спомни безсърдечния начин, по който я беше изхвърлил от леглото и от живота си, и решението й се затвърди. Не дължеше на Хайме Мортимър никаква лоялност.
Гърлото й внезапно пресъхна и думите едва си пробиваха път през напуканите й устни.
— Хайме. Хайме Мортимър е Господарят на мрака.
Злобна усмивка загрози лицето на Грей.
— Мортимър! Това крадливо копеле! Знаех го, но нямах доказателство. Откога знаеш?
Изплашена от мрачното му настроение, Роуина реши, че за нейно добро ще е да го излъже.
— От вчера, когато дочух Хайме и Гейлърд да говорят за кораб, който щял да пристигне тази нощ.
— Тази нощ ли? — запита остро Грей. — Къде?
— В едно заливче на около пет мили от кулата, където вместо скали има гора и пясъчен бряг. Местните го наричат Северния бряг. Ще закарат контрабандните стоки в кулата с фургони. Само това успях да чуя.
— Достатъчно е, жено — Той я изгледа подозрително. — Признавам, че съм любопитен. Защо предаваш любовника си?
Усмивката на Роуина стана отблъскваща.
— Това арогантно копеле ме отпрати. Не е същият, откакто онази бледа кучка влезе в живота му.
Грей се намръщи.
— Да не би случайно за говориш за лейди Алета?
— Да — изсъска Роуина. — Въпреки че е сгодена за вас, милорд, Хайме още е обсебен от тази вещица. Изгони ме от леглото си. Предупредих го, че ще си отмъстя, но той не пожела да ме чуе.
— Предаден от отмъстителна жена — измърмори Грей под носа си. — Колко удобно. — И добави на глас: — Задължен съм ти, жено. И ако това е някакво успокоение, Алета скоро ще бъде моя съпруга и Мортимър вече няма да се доближи до нея.
Нощта беше безлунна, идеална за онова, което си беше наумил Хайме. Ниски облаци се търкаляха откъм морето и от земята излизаше тънка мъгла. Удари полунощ точно когато той тръгна надолу по дългата вита стълба. Гейлърд го чакаше в залата.
— Готов съм — каза старецът.
Хайме го изгледа остро, мислейки, че никога не му е изглеждал по-остарял или по-крехък, отколкото сега, с прегърбената си фигура, увита в черно наметало. Това го накара да се замисли и той внезапно осъзна, че Гейлърд е прекалено стар, за да се занимава с такива неща. Интуицията го предупреди да не взема стареца със себе си тази нощ.
— Не и този път, приятелю — изрече Хайме и го тупна по рамото. — Тази вечер оставаш в кулата да направляваш фургоните, когато пристигнат. Знам, че наемниците разбират какво става тук, но не искам да ги въвличам в незаконните си дейности. Ако някой от тях се събуди, гледай да останат в помещенията си, докато контрабандните стоки бъдат скрити в тайната стая.
— Не, Хайме, ще дойда с тебе, както винаги. Лош късмет е да правим промени сега.
— Направи каквото ти казвам, Гейлърд — изрече рязко Хайме.
Обърна се и се отдалечи, преди аргументите на Гейлърд да го разколебаят. Да рискува собствения си живот беше едно, но да изложи стареца на опасност беше съвсем друго нещо.
Контрабандистите вече се бяха събрали на Северния бряг, когато Господарят на мрака пристигна. Чакаха го да даде сигнал на кораба, закотвен извън залива. Щом запалиха фенерите, за да известят кораба, всички тревожно зачакаха пристигането на първата лодка, пълна със стоки. Хайме седеше на седлото на неспокойно танцуващия си жребец, напрегнат и бдителен. Сетивата му подсказваха, че нещо не е наред. Макар че не виждаше и не чуваше нищо необичайно, всяко нервно окончание у него крещеше за предстояща опасност.