Вратата на килията му се отвори и Хайме трепна от внезапното блясване на ярко светещ факел.
— Тук вони на тор — забеляза Грей, набърчвайки нос с отвращение. — Но по някакъв начин тази воня и мръсотията по вас ми изглеждат уместни.
Хайме разпозна гласа му моментално и ярост нахлу в изтощеното му тяло. Ако имаше сили, щеше да се хвърли върху врага си независимо от последиците.
— Обичате да злорадствате, а?
— Да, харесва ми да виждам как правосъдието тържествува. Но това не е поводът за посещението ми. Мислех, че ще ви хареса да узнаете, че идвам направо от сватбената си церемония. Ние с Алета се оженихме днес и исках лично да ви донеса добрата вест. Но вие най-добре можете да оцените факта, че спахме заедно много преди церемонията. На вас ли трябва да благодаря за страстта на милейди? Тя е като разгонена кучка. Не й стига…
Събирайки последните си изтощени сили, Хайме скочи към Грей. Беше повален от стражите, преди да нанесе първия си удар.
15
Ивън Грей очакваше крал Хенри да бъде сърдит, но нямаше представа, че монархът така ще се вбеси, когато му съобщи за брака си с Алета.
— Какво? — измуча Хенри, когато Грей обясни, че църковният съд е отменил брака между Алета и Хайме Мортимър. — Защо не бях осведомен за това?
— Сир — изрече подкупващо Грей, — вие бяхте толкова зает с планирането на вашето пътуване до Франция за предстоящата сватба, че помислих, че няма защо да ви занимавам със съдебни дела. Решението беше взето въз основа на това, че Мортимър е чакал прекалено дълго, за да предяви претенциите си към Алета, и беше постановено, че лорд Съмърсет е имал право да сгоди дъщеря си за друг, тъй като всички са смятали Мортимър за мъртъв. Лейди Алета беше незабавно сгодена за мене и се оженихме преди една седмица.
Хенри му хвърли кос поглед.
— Нищо, което се случва в кралството ми, не е маловажно. Трябваше да бъда уведомен. А сега ми казвате, че Хайме Мортимър е контрабандистът, известен като Господарят на мрака?
— Да, сир — изрече натъртено Грей, — крадливото копеле е в затвора и очаква да се разпоредите.
— Изненадан съм, че не сте се заели да заповядате екзекуция — каза кисело Хенри.
Грей стана тъмночервен, упрекът на краля никак не му хареса.
— Оскърбявате ме, сир, защото знаете, че вземам присърце интересите ви. Надявах се да бъдете доволен, че негодникът е заловен.
— Да, доволен съм. Голямо облекчение е да ми бъде възвърнат един източник на доходи. Данъците ми трябват много.
— Да повикам ли писаря да подготви заповедта за екзекуция?
— Не, бих искал най-напред да поговоря със затворника — изрече замислено Хенри. — Той ми направи силно впечатление тогава, когато нахлу в параклиса, за да спре венчавката ви с лейди Алета. И трябва да призная, че въпросите, които той повдигна за вината на баща си, ме заинтригуваха.
— Хайме Мортимър е луд, чиито несвестни обвинения не трябва да се вземат сериозно — протестира Грей.
Най-големият му страх беше, че ще се намерят някакви нередности в присъдата на лорд Мортимър и в последвалата я екзекуция. През всичките тези години никой не беше поставял под съмнение обвиненията срещу него или решенията на съда… не и преди Хайме Мортимър да се появи изневиделица и да претендира, че баща му е бил невинен.
— Не съм толкова сигурен, че Мортимър е чак толкова луд, колкото го описвате — каза замислено Хенри.
Грей пребледня.
— Ка… какво искате да кажете, сир?
— Какво? О, нищо, нищо. Да поговорим за сватбата ви с лейди Алета. Предполагам, че е била съгласна с този съюз?
Не можейки да погледне Хенри в очите, Грей измърмори:
— Лорд Съмърсет беше повече от съгласен. Той иска най-доброто за дъщеря си.
Хенри разбра, че Грей се преструва, но изостави темата. Имаше още няколко седмици, преди да отплава за Франция, и той сериозно възнамеряваше да проучи нещата.
— Къде е сега милейди, лорд Грей?
— В Уелс, с баща си, сир. Лондон не й харесва — излъга той гладко, с угодлива усмивка.
— Доста необичайно да бъдете разделени, не е ли така? Имам предвид, тъй като сте младоженци.
— Нямам търпение да се присъединя към съпругата си, сир, веднага щом се погрижа за недовършените неща в Лондон. Бих си позволил да настоявам да заповядате незабавна екзекуция. Господарят на мрака вече много време ни е трън в петата.
— Хъм, да — каза Хенри, поглаждайки брадичката си разсеяно.
Искаше да обмисли нещата малко повече, преди да даде заповед за екзекуция. И искаше лично да говори с Хайме Мортимър.
Грей си тръгна скоро след това, недоволен от начина, по който се беше развил разговорът. Хенри изглеждаше прекалено ангажиран с Мортимър и това не му харесваше. Екзекуцията трябваше да се състои незабавно, каза си той, иначе до края на живота си щеше да бъде преследван от Хайме Мортимър. Не само заради твърденията на Мортимър, че баща му е бил невинен, но и заради начина, по който Алета му беше отнета.