Раните и синините по тялото на Хайме бяха започнали да заздравяват, но той още се въргаляше в най-невъзможна мръсотия. Малкото вода, която му даваха, беше оставена само за пиене. Храната беше оскъдна, казано най-меко, а и изобщо не беше годна за ядене. Но той се принуждаваше да изгълтва воднистата каша заради малкото сили, които можеше да му даде. Онова, което му трябваше, беше добър, богат говежди бульон и червено месо. Но получаваше помия.
Обгърнал болящата го глава, още пулсираща от побоищата, той усещаше как гневът му нараства с всеки мизерен ден, прекаран във влажното подземие. Гневът му беше насочен най-вече срещу Алета заради начина, по който го беше предала, след като го беше накарала да повярва, че не й е безразличен. Според него тя умееше да лъже и освен това беше чудесна актриса.
За да поддържа крайниците си силни и гъвкави, Хайме си беше създал навика да се упражнява часове наред в мъничката, лишена от въздух килия. Тъкмо се упражняваше с въображаем меч, когато чу стъпки да отекват по коридора. Когато спряха пред килията му, той се напрегна, спомняйки си болезнените последици от последното посещение. Дали лорд Грей не се връщаше, за да го измъчва? Този път беше в по-добра форма, за да се защити.
Тежката врата се отвори с изскърцване на ръждясалите от старост панти. Когато очите му се нагодиха към внезапно блесналата светлина, Хайме с изненада видя крал Хенри да стои пред него.
— Ваше величество — каза той, отпускайки се на едно коляно.
— Станете, Мортимър — заповяда Хенри, шокиран от покъртителното състояние на Хайме.
Но трябваше да очаква такова нещо, като знаеше склонността на Грей към жестокости.
Хайме стана с усилие и залитна леко.
— Изглеждате ужасно. Вярвам, че сте научили нещо от грешките си. Контрабандата е престъпление срещу вашия крал и страната ви, а наказанието е повече от строго.
— Вие сте прав, разбира се, сир — каза Хайме и наранените му устни се разтегнаха в дяволита усмивка. — Но контрабандата наистина е доходна.
Хенри се намръщи.
— Да, предполагам, че е така, за моя сметка. Данъците от брендито и различните стоки, които сте внесли контрабандно през годините, щяха да финансират още някое пътуване до Франция. Или да осигурят на годеницата ми богати подаръци като за жена от такъв високопоставен ранг. Катрин е дъщеря на крал, заслужава най-доброто. Но Англия винаги е длъжница — оплака се той кисело, — и то благодарение на хора като вас. Лорд Грей иска да вземе главата ви и аз не мога да го обвиня.
— Ивън Грей е едно лъжливо копеле, което открадна всичко мое. Сега дори има моята съпруга. Щом умра, вече няма да се притеснява, че от килера ще излязат скелети и ще го преследват. Вече няма да има нито един Мортимър, който да го посочи с пръст. Мога ли да запитам, сир, дали разследвахте обвиненията срещу баща ми?
— Това е една от причините, поради които дойдох лично да се срещна с вас, вместо да наредя незабавна екзекуция, както настояваше Грей — каза Хенри. — Едно тайно разследване разкри възможни неправомерни действия от страна на обвинителите. Има и доказателства, че съдиите са били подкупени.
Невероятната радост даде на Хайме така необходимата му енергия.
— Доказахте ли, че баща ми е бил невинен?
— Не, но има нередности, които трябва да се разследват — призна Хенри.
Лицето на Хайме помрачня. Какъвто му беше късметът, сигурно щеше да бъде мъртъв много преди истината да излезе наяве.
— Както добре знаете, времето ми на тази земя е ограничено.
— Би трябвало да помислите за това, преди да се заемете с контрабанда. Грей и Съмърсет искат главата ви и изглежда, приказният ви живот е наближил края си.
Въпреки неговите думи Хайме беше уверен, че Хенри се колебае дали да заповяда екзекуцията му. Двамата наистина се харесваха взаимно и бяха развили взаимна симпатия още от първата си среща. Ако имаше някакъв начин… Внезапно Хайме замря, когато една идея, толкова възмутителна, колкото и абсурдна, влезе в мозъка му. Можеше да успее, помисли той, ако Хенри беше толкова алчен, за какъвто го мислеше, и ако кралството беше толкова закъсало за пари, както намекваше кралят.
— Може би не е необходимо — каза Хайме с поверителен тон. — Бихме могли да сключим сделка, сир. Изгодна и за двама ни.
Интересът на Хенри определено беше събуден. Любопитството му също.
— Каква сделка? Не ми изглежда да можеш да се пазариш особено, но съм склонен да те изслушам. Всичко, което е изгодно за кралството, е интересно за мене.