Хайме хвърли кос поглед към стражите, разположени зад Хенри, намеквайки, че иска да говори насаме с краля си. Несъмнено заинтригуван, Хенри заповяда на стражите да излязат от килията. Когато останаха съвсем сами, Хайме се приближи към краля, за да могат да говорят тихо. Но очевидно вонята от немитото му тяло беше прекалено силна за монарха, който запуши нос и му махна да се отдалечи.
— Толкова близо е достатъчно, Мортимър, вонята ви ме оскърбява. Казвайте, чувам ви.
Хайме се поклони, усмихвайки се тъжно.
— Нямам желание да ви оскърбявам, сир. Нито пък искам да увисна на въжето. Сделката, за която споменах, е животът ми срещу откуп за краля в злато и сребро.
Очите на Хенри блеснаха алчно.
— Злато и сребро ли? Първия път, когато ви видях, бих се заклел, че сте беден като църковна мишка.
— Точно това исках да си помислите, сир. Ако се бях показал като богаташ, щяхте да се усъмните. Контрабандата наистина е много доходна. Всичко е ваше, сир, в замяна на моето освобождаване и обещанието ви да продължите разследванията относно невинността на баща ми. Той беше прекалено почтен, за да извърши измяна.
Очите на Хенри е присвиха замислено.
— Грей и Съмърсет ще се вбесят, ако сключа сделка с вас. Бих могъл да заповядам да претърсят щателно кулата ви, нали знаете, и сам да намеря златото.
Хайме се усмихна накриво.
— Няма да намерите нищо, сир. Само аз знам къде е скривалището.
Не беше точно така, но нямаше защо кралят да го знае.
— Голямо богатство, казвате? — повтори Хенри, замаян от мисълта да увеличи богатствата си.
— Хиляди лири стерлинги и много злато. Помислете какво можете да купите за бъдещата си съпруга. И за всичките войни, които бихте могли да финансирате.
— Ако приема вашата сделка — изрече хитро Хенри, — искам тържествено да се закълнете, че никога повече няма да се захванете с контрабанда. Ще се върнете в Уелс и ще останете там, докато не пратя да ви повикат. Моето разследване на обвиненията срещу баща ви ще продължи, но не трябва да казвате на никого и да не разправяте нищо, докато фактите не бъдат внимателно преценени и виновниците не бъдат установени.
— А съпругата ми?
Хайме нямаше представа защо пита за Алета, защото тя беше невярна кучка и без нея му беше по-добре. Само ако сърцето му послушаше главата.
— Съжалявам, че не научих за заговора срещу баща ви, преди лорд Съмърсет да постигне анулирането на брака ви. Имах да се занимавам с много неща напоследък, а пътуването до Франция, за да взема съпругата си, изисква повече време, отколкото бих желал. Ако бях осведомен за анулирането, можех да го спра, но тъй като Грей и лейди Алета вече са оженени, не мога да направя почти нищо. Условията, които посочих, са единствените възможни за сделката, за която говорите.
Хайме нямаше нужда да мисли два пъти, преди да приеме. Щом излезеше от това адско подземие, щеше да си върне Алета, и то по собствени условия. Лорд Грей пак щеше да чуе за него, Алета също. И щом я върнеше в кулата, щеше да я накара да съжали, че го е предала. Наказанието имаше много форми и той щеше да намери такава, която да съответства на прегрешението. Може би щеше да я набие или да я затвори, или… или да я люби до безкрайност, до тя не започне да го моли за милост. Това беше замайваща мисъл, от която сетивата му се разлюляха.
— Съгласен съм с вашите условия, сир — изрече колебливо Хайме.
— Тогава ме последвайте. Ще получите чисти дрехи и ще ви се даде възможност да се изкъпете, преди да отпътувате за Уелс. За да бъда сигурен, че ще спазите вашата част от сделката, ще бъдете ескортиран до дома си от собствената ми охрана, която ще се погрижи съкровището, за което споменахте, да ми бъде доставено невредимо. Ако капитанът на охраната намери, че не сте достатъчно благонадежден, ще бъдете върнат тук за незабавна екзекуция.
— Мисля, че ще бъдете удовлетворен, сир — отвърна Хайме с тиха убеденост. — И съм ви извънредно благодарен.
Разбира се, това щеше да го лиши от цялото му богатство, но животът му си струваше. И един ден, безмълвно се закле той, един ден щеше да си върне всичко, откраднато му от Ивън Грей и лорд Съмърсет.
Преди Хайме да напусне Лондон на следващия ден, той научи от Хенри, че Алета вече не е тук. Била пратена в имението на баща си в Уелс да чака благоволението на съпруга си. Сърцето на Хайме затуптя болезнено в гърдите му. Почти толкова стар и също така отдалечен като неговата кула, замъкът Съмърсет се намираше на по-малко от десет левги от Крисит. Наказание ли беше да има Алета толкова близо, но и толкова далече, знаейки, че вече не е негова?