— Трябва да ми повярваш, Хайме — настоя Алета, когато той продължи да я гледа свирепо и странно. — Кълна се, че не съм те предала.
Той искаше да повярва… Господи, колко искаше да й повярва. Но беше твърде пресилено да допусне, че някой от неговите приятели или от контрабандистите го е предал.
— Не, милейди, кълни се колкото искаш, не мога да ти повярвам. Сега си омъжена за Грей, както винаги си искала.
— Не искам лорд Грей! — извика Алета, видимо разстроена. — Тебе искам, Хайме, наистина.
— Лъжи! Само лъжи!
Думите й го ядосаха толкова много, че той вдигна ръка, за да я набие, както заслужаваше, както си беше мечтал да направи всичките пъти, когато го бяха пребивали досега.
Алета замря, не можейки да му попречи да й навреди сериозно. Инстинктивно затвори очи и кръстоса ръце на корема си, надявайки се поне да запази детето, което носеше. Както беше ядосан сега, тя се побоя да му каже, че носи неговото дете.
Стоическото изражение на Алета и пребледнялото й лице разсеяха ужасния гняв на Хайме. Никога в живота си не беше удрял жена и макар Алета да заслужаваше, не можеше да се застави да нанесе първия удар. Със смутен вик ръцете му се спуснаха към раменете й и я привлякоха към него. Тя беше толкова дребна, мека и уязвима, че му се искаше да я защитава, а не да я наранява. Устата му покри нейната с брутална жажда, притискайки я с почти отчаяна потребност Властната атака на устата му накара стомаха на Алета да подскочи диво.
Целувката му, отначало гневна, смаза нежните устни па Алета; езикът му беше като дързък, забиващ се безпощаден меч. Принудена да понася наказващите му целувки, тя изхленчи тихо. Тогава внезапно и необяснимо целувката му етана нежна, по-скоро настоятелна и изискваща, отколкото брутална Дрезгавият му стон каза на Алета, че не е толкова незасегнат от целувката им, колкото изглеждаше. Когато я положи на земята тя издаде лек протестен вик. Макар че отчаяно го желаеше, не искаше той да я вземе в пристъп на гняв.
— Не, Хайме, не тук, не по този начин.
Лицето на Хайме се вкамени.
— Да, милейди, тук и сега. Ти още си моя съпруга, за мене бракът ни е законен и обвързващ. Не ме интересува дали Грей е вкусил сладостта ти, ти беше най-напред моя Ще те накарам да забравиш че си спала с Грей. Моето име ще бъде на устните ти, когато те обземе насладата. Искам винаги да помниш този ден, милейди, и не забравяй, че един ден отново ще бъдеш моя. Няма логика да те искам, но те искам, милейди, да, искам те.
— Хайме, Ивън никога…
Думите й замряха в гърлото, когато той покри устата ни палеща целувка, която я остави безпомощна, неможеща м се противопостави, когато той започна да я съблича. Приливът на студен въздух към разгорещената й плът беше първият признак, че Хайме е свалил всичките й дрехи.
— Не лъжи, Алета, не ти отива — измърмори той срещу устните й.
Вгледа се в лицето й за миг, преди да се спусне надолу, за да плени едно розово зърно, засмуквайки го дълбоко в устата си, докато ръката му прокарваше изгаряща пътека по корема към бедрото й.
— Напълняла си — изрече той, повдигайки бялата й гърда в шепата си. — Или може би си станала по-женствена. — Ръката му очерта извивката на ханша й. — Да — забеляза той навъсено, — определено по-женствена.
Докато Алета мислеше над думите му, той бързо съблече всичките си дрехи и я притисна с цялата си тежест. После устните му започнаха да измъчват отново връхчетата на гърдите й, набъбнали до краен предел. Той смучеше жадно, пораждайки потоци от желание у нея, преди да прогори пътека по корема чак до бедрото й. Алета усети влажния връх на езика му да пътува нагоре по вътрешната повърхност на бедрото й и се изви към него, търсейки още по-голяма интимност. Хванал седалището й с две ръце, той я повдигна към горещата влажност на устата си. Алета извика, когато езикът му раздели златистите косъмчета там, където се съединяваха бедрата й, навлизайки в розовите гънки на деликатната й плът, за да намери нежната пъпка на нейното желание.
Вместо да го отблъсне, тя вплете пръсти в гъстата му тъмна коса и го привлече към себе си, близо, още по-близо, страхувайки се, че ще умре, ако той се отдръпне. Съзнавайки, че се олюлява на ръба на кулминацията си, Хайме пъхна един пръст в нея, после още един, без да престава да ги движи неуморно, докато езикът му продължаваше да я похищава. Алета се вцепени, а после започна да трепери неудържимо, експлодирайки в милиони парченца, уплашена, че никога повече няма да бъде цяла.