Когато десетте малки сандъка легнаха на пода на склада, Хенкок и другарите му се качиха по стълбата и започнаха да проучват съдържанието им с голямо вълнение. Хайме наблюдаваше с озадачено изражение. Знаеше със сигурност, че трябваше да има два пъти по десет сандъка и още доста неща, прибрани в тайната стая. Но тъй като Хенкок изглеждаше повече от доволен от придобивката, той не каза нищо. Сандъците бяха бързо натоварени във фургона, който беше пътувал заедно с тях, и бяха поставени под охрана. След това останалите стражи влязоха в залата, за да споделят щедрото угощение, което Гейлърд беше заповядал да бъде приготвено.
Донякъде обезпокоен от големия брой войници, които бяха на разположение на Хайме, Хенкок реши да тръгне незабавно за Лондон. Страхуваше се от нощно нападение от страна на малката армия на Хайме въпреки неговите уверения, че се заклева да изпълни нареждането на краля да предаде нечестно спечелените си богатства. Всъщност, колкото по-скоро Хенкок оставеше зад гърба си тази разпадаща се купчина камъни, толкова по-добре щеше да се почувства. Срещата с дивите уелсци беше за предпочитане пред това, да се бие с Хайме Мортимър и неговата армия, която очевидно беше много добре подготвена и желаеща да влезе в схватка.
Хайме изчака Хенкок и хората му да изчезнат в гората, а после даде знак на Гейлърд да го последва в стаята му. След като затвори вратата, за да си осигурят уединение, Хайме запита:
— Какво, в името на бога, е станало с другите пари, скрити в тайната стая?
— Питах се дали си забелязал — каза Гейлърд с удовлетворена усмивка. — Прав ли съм да предполагам, че си предложил на краля богатството си в замяна на живота?
— Да. За щастие кралят няма представа, че ще получи по-малко от половината богатство, което съм натрупал. Какво стана, стари приятелю?
— Когато научих, че си в затвора и очакваш екзекуция, се отчаях. Дни наред си блъсках главата да измисля как да те спася. Макар че войниците искаха да нападнат Лондон, аз се съмнявах дали ще бъде разумно. Знаех, че ще трябва по-скоро хитрина, а не сила, за да те освободим. Тогава реших да взема половината от богатството ти и да подкупя всички важни хора в Лондон, ако е необходимо. Личната стража на Хенри не е добре заплатена и повечето войници биха се възползвали от възможността да спечелят нещичко, за да гледат на другата страна, докато ти бягаш. Разбирах, че няма време, и смятах да тръгна за Лондон утре, заедно със сандъци злато и сребро, и да взема половината ти войници със себе си. Сандъците вече бяха натоварени във фургона, преди вие да пристигнете, и утре щяхме да тръгнем рано сутринта.
— Господи, Гейлърд, да не би да искаш да ми кажеш, че цяло съкровище е стояло под носа на стражите през цялото време, докато са били тук, и дори не са разбрали?
— Да, точно така беше.
— Още веднъж съм ти задължен, приятелю — изрече пресипнало Хайме. — Не, ти си повече от приятел. Ти ми беше баща след смъртта на родния ми баща, учеше ме, когато не знаех нищо, подготвяше ме за деня, когато ще стана граф Флинт. Този ден може да настъпи много скоро, Гейлърд.
Гейлърд се оживи.
— Какво е научил Хенри?
— Скоро ще разкрие заговор, подготвян дълго време, който е целял да унищожи баща ми. Както подозирахме, татко е бил лъжливо обвинен, за да му вземат титлата и богатството.
— Близо ли? Колко близо? — запита неспокойно Гейлърд.
Имаше някои неща за Кларънс Мортимър, които той още не беше казал на Хайме. Но наближаваше времето, когато трябваше да му ги каже.
— Още нямат имената на подбудителите, но Хенри обеща, че много скоро ще ги има. Разбира се, ние и двамата знаем кои стоят зад онези лъжливи обвинения. Но докато Хенри няма убедителни доказателства, ме посъветва да си държа езика зад зъбите, да се върна в Крисит и да не се забърквам в неприятности. Обеща да прати да ме повикат, когато дойде време.
— Слава на бога — изрече благоговейно Гейлърд. — Но… ами лейди Алета? Видя ли я в Лондон?
Лицето на Хайме се вкамени.
— Алета е съпруга на Ивън Грей. Оженили са се преди освобождаването ми.
Гейлърд изглеждаше зашеметен.
— Значи тя е изгубена за тебе.
— Не!
Яростното отрицание на Хайме сепна стареца.
— Ще си я върна, Гейлърд. Тя е при баща си в замъка Съмърсет, на около десет левги оттук. Поради някаква причина, известна само на Грей, той я е отпратил малко след сватбения им ден. Аз… видях я, тя е добре.