Гейлърд изглеждаше поразен.
— Божичко, Хайме, как успя?
Дръзката усмивка на Хайме разкриваше повече, отколкото думите му.
— Това е дълга история. Достатъчно е да кажа, че вчера говорих надълго и нашироко с нея.
Не само думи бяха разменили, помисли той, но не го каза. Но тялото и умът му си припомниха всеки възторжен момент от страстното им съвкупление в уединената долчинка.
— Тя наистина ли ти каза, че не се е провинила спрямо тебе? Аз вярвам, че лейди Алета не е способна на предателство.
— Когато ми потрябва мнението ти, ще ти го поискам — каза навъсено Хайме. — Назови друг, който би могъл да ме предаде.
Гейлърд потри замислено брадичката си.
— Може би Роуина.
— Господи, Гейлърд, Роуина не знаеше нищо за Господаря на мрака.
— Тя е много хитра — забеляза старецът. — Отхвърлената жена няма съвест. Би те предала, без да се поколебае нито миг. Видя ли я сутринта, след като я изгони от кулата?
Хайме поклати отрицателно глава.
— Не помислих за това. Нито аз, нито някой от войниците. Бих допуснал всичко от тази ревнива вещица.
— Даваш ми много материал за размишления, Гейлърд — заяви Хайме. — След като се погрижиш сандъците да бъдат прибрани на сигурно място, ще поговорим отново.
Разбирайки, че разговорът е свършил, Гейлърд излезе от стаята, щастлив, че е посял семената на съмнението относно вината на Алета в ума на Хайме. Поне така се надяваше.
Дългите крачки на Хайме го водеха от единия край на стаята до другия, а умът му работеше яростно. Прав ли беше Гейлърд? Дали самият той не беше преценил неправилно Алета? Тя наистина ли го обичаше? Ако имаше някакъв намек за истина в думите й, значи я беше оскърбил сериозно и я беше оставил в ужасяваща ситуация. Тя го беше помолила да я вземе със себе си, но той беше пренебрегнал желанието й и си беше отишъл. В онзи момент това беше според него най-благоразумното, защото се чувстваше неспособен да я зашити от Грей или от баща й баща. Щеше ли да я остави, ако наистина вярваше, че тя не иска Ивън Грей?
Колкото повече мислеше, толкова повече осъзнаваше, че трябва да научи истината. Трябваше отново да се види с Алета, преди Грей да пристигне в замъка Съмърсет, за да вземе невестата си. Не можеше да понесе да знае, че негодник като Грей вече е притежавал жената, която той обичаше, и смята да го прави отново и отново, за да създава децата си в нея. Тогава изведнъж, с яснота, каквато преди не беше имал, Хайме разбра съвършено точно какво трябва да направи.
Беше допуснал сериозна грешка, като я остави вчера. Макар че беше страдал ужасно, когато се разделиха, наистина беше смятал, че е постъпил правилно с оглед обстоятелствата. Но трябваше да рискува и да избяга с нея към брега, където можеха да се качат на кораб за Ирландия. Благодарение на Гейлърд още имаше половината си богатство, достатъчно, за да може да наеме армия и да спаси Алета, а крал Хенри да върви по дяволите. Взел решение, той излезе от стаята, за да каже на Гейлърд какво възнамерява. Още на следващата сутрин прати хора из околностите да съберат наемниците, които беше вербувал, за да атакуват замъка Съмърсет. Даде нареждания на Гейлърд и да наеме кораб, който да ги отведе в Ирландия.
Алета се беше прибрала у дома толкова късно през този ден, когато беше срещнала Хайме в долчинката, и в такъв раздърпан вид, че баща й беше отказал да й позволи да излиза на езда. Не беше приел мъглявите й обяснения за забавянето и реши, че повече не може да й се доверява. Тя беше прекарала следващите два дни в стаята си, казвайки, че е болна. Нещо не беше наред, заподозря Съмърсет, но не знаеше какво.
Няколко дни по-късно той получи обезпокоителни известия. Пристигна конник от Лондон с послание от лорд Грей. В него той обясняваше как кралят е осуетил техния план да скъсят бъдещето на Хайме, като му е позволил да откупи свободата си. Алета влезе в залата точно когато Съмърсет четеше посланието, и се сепна, когато той избълва поток ругатни от които ушите й пламнаха. Тя веднага разбра, че писмото съдържа новини за освобождаването на Хайме от затвора, и зачака търпеливо баща й да й съобщи какво пише. Не се наложи да чака дълго.
— За бога, Алета, този негодник е магьосник! Как може Хенри да е толкова глупав и да позволи престъпник да излезе на свобода? Този мъж заслужава да увисне на въжето или да му отсекат главата заради онова, което е направил.
— За кого говориш, татко? — запита Алета с престорена невинност.
— За Мортимър, за кого другиго! Не само това, но и Хенри е назначил специална комисия да разследва обвиненията за измяна срещу баща му преди толкова много години. Това е лудост! Лорд Грей е получил заповед да остане в Лондон.