Извиках на лицето да влезе. Беше прислужница. Сините жени са само една-две стъпки по-ниски от мъжете. Носеше поднос с топла храна. Това само по себе си беше изненада, защото марсианската закуска в южната част на планетата обикновено се състоеше от плодове и други подобни храни.
Привършвах закуската си, когато влезе Хуул Хаджи. Беше усмихнат. Поздрави ме, седна на леглото и прихна.
Смехът му беше заразителен. Засмях се и аз, без да зная причината за този смях.
— Какво има? — попитах аз.
— Онази жена — каза той, продължавайки да се смее. — Сестрата на Морхаи Ваджа, как й беше името?
— Ора Лис?
— Точно така. Донесе ми закуска тази сутрин.
— Толкова ли е странно?
— Много е мило, макар да е необичайно за моя народ. Но не действието, което нормално трябва да приема като знак на уважение, а онова, което каза.
— И какво каза тя? — Бях почнал да се тревожа. Както казах по-рано, аз, изглежда, имах някакви способности на медиум — наречете го, както искате. Притежавах шесто чувство, което ме предупреди за някаква неприятност. Някои го наричат логика на подсъзнателно ниво, която прави заключения от данни, никога недостигащи до съзнателното ниво.
— Накратко — продължи приятелят ми, — Ора Лис знаела, че нашите съдби се преплитат. Според мен тя мисли, че ще се оженя за нея.
— О, сляпо увлечение — казах аз все още малко смутен. — Ти си тайнственият изгнаник, върнал се с претенция за трона, а какво може да бъде по-романтично от това? Коя девойка може да остане равнодушна пред него? Чувал съм, че това чувство не е необичайно.
Той кимна.
— Да, да. Затова не приех декларацията много сериозно. Просто бях учтив към нея.
Погладих замислено брадата си и установих, че отдавна не съм се бръснал. Бузите ми бяха покрити с гъста четина. Трябваше в най-скоро време да направя нещо.
— А ти какво й каза? — попитах аз.
— Казах й, че предстоящото въстание ангажира цялото ми внимание, че съм забелязал красотата й. Тя наистина е красива, нали?
Не отговорих. Знаех, че всяка красота е относителна, но честно казано, не можех да различа една красива синя великанка, висока осем стъпки, от една грозна!
— Казах й, че трябва да изчакаме, докато се опознаем по-добре — продължи Хуул Хаджи и се засмя.
Почувствах леко облекчение, като разбрах, че приятелят ми е постъпил тактично.
— Умно си постъпил — похвалих го аз. — Когато седнеш на трона на Мендишар като брадхи, ще имаш достатъчно време да мислиш за романтика или как да се спасяваш от нея.
— Точно така — засмя се Хуул Хаджи и стана. — Не зная дали го разбра. Тя, изглежда, го възприе по-скоро като проява на страстта ми, което всъщност никак не ме тревожи.
— Не се безпокой — успокоих го аз. — Какви са плановете ти за днес?
— Трябва незабавно да изпратим послания до всички силакси и орсилакси и да проведем тук среща — Двете марсиански думи означаваха приблизително селски лидери и градски лидери. Суфиксът „ак“ означава притежание на власт над другите, или казано на марсиански, човек, който е овластен от съгражданите си да защитава техните интереси. „Си“ означава малка общност, „орси“ — голяма.
— Това е необходимо — продължи Хуул Хаджи, — за да се уверят лично, че аз наистина съм този, за когото се представям. И разбира се, да решат кога и как да започнем въстанието и как да разположим нашите бойци.
— С колко бойци по твоя преценка разполагаш? — попитах аз, докато се миех с донесената ми студена вода.
— Около десет хиляди.
— И срещу колко пирози ще трябва да се бият?
— Около пет хиляди, включително бойците, които не са от пироза, но се очаква да ги подкрепят. Пироза, разбира се, ще бъдат много по-добре въоръжени и обучени. Моят народ има навика да се бие, без да слуша заповеди. На пироза им липсва всякаква дисциплина. Не съм сигурен дали същото се отнася за живеещите по селата бойци.
Разбрах. Това беше изпитание, което мендишарци щяха да споделят със своите аргзуунски братовчеди. Аргзууните бяха обединени благодарение на онази негодница Хоргул главно от страх пред общия враг Звяра Н’аал и суеверието.
— Това е друга причина, поради която е необходимо присъствието ми — каза Хуул Хаджи. — Те искат според Морхаи Ваджа да се бият под командването на потомствен брадхи, макар че са склонни да изпълняват заповеди и на необикновен силак.