Най-после Кейн вдигна глава от конуса, който закрепваше, и ме погледна с добре познатия ми меланхоличен и въпреки това изгарящ поглед.
— Край! — отсече той. — Остава само да го занесем на определеното място. Готов ли е енергийният фургон?
— Готов е — отговорих, имайки предвид преносимото динамо, с което щяхме да захраним апарата. — Да телефонирам ли в агенцията?
Той сви устни, намръщи се и скочи на пода. Погледна творението си и лицето му се отпусна. Изглеждаше доволен.
— Да. По-добре да им телефонираш тази вечер, отколкото утре сутринта.
Качих се на горния етаж и се свързах с агенцията по заетостта, от която бяхме наели „мускулна сила“ за пренасяне на оборудването до платото Солсбъри. Увериха ме, че сутринта хората ще са на линия.
Когато се върнах, намерих Кейн полузаспал на едно кресло.
— Хайде, старче — смушках го аз. — По-добре иди да си легнеш. Иначе утре няма да си във форма.
Кейн кимна мълчаливо. Помогнах му да се качи в спалнята на горния етаж. После и аз си легнах.
На сутринта хората пристигнаха с един голям фургон. Под малко припрените указания на Кейн те изнесоха предавателя на материя и го натовариха на фургона. Тръгнахме към платото на Солсбъри. Карах подир по-голямата кола, която Кейн беше кръстил „енергиен фургон“.
Избрахме едно място, далеч от прочутия кръг от камъни, Стоунхендж1. Големите груби колони, смятани от мнозина за най-ранни астрономически обсерватории, стърчаха в бледата светлина на ранната утрин.
Бяхме докарали голяма палатка, за да защитим апаратурата си от атмосферни влияния и от любопитни очи. Опънахме я с помощта на работниците и след това ги отпратихме със заръка на другата сутрин да се върнат с техния фургон.
Денят беше ветровит. Брезентите на палатката плющяха. Двамата с Кейн извършихме няколко последни проверки. Искахме да сме сигурни, че всичко работи нормално и това ни отне по-голямата част от деня. Вече се смрачаваше, когато отидох да включа динамото, за да проверим и предавателя.
С напредване на времето лицето на Кейн ставаше все по-мрачно. Беше напрегнат и непрекъснато ми напомняше какво трябва да направя, когато настъпи моментът. Знаех го наизуст — просто да проверя няколко уреда и да натисна определени бутони.
Малко преди единайсет и трийсет излязох навън. Луната се беше издигнала високо, нощта беше неспокойна и бурна. По небето се движеха валма от големи черни облаци. Нощ, изпълнена с предзнаменование!
Останах няколко минути сгушен в голямото си палто и пушех. Умът ми почти се беше вцепенил от напрежението през изминалите седмици. Сега трябваше да се проведе експериментът. Бях почти изплашен — изплашен за Кейн. При неуспех той щеше да изгуби ако не живота си, то най-малкото надеждата си. Чувствах, че ако това стане, Кейн нямаше да бъде онзи човек, от когото се възхищавах.
Кейн ме извика и аз влязох в палатката.
Обичайното му спокойствие все още липсваше. Това се дължеше отчасти на почти пълното му изтощение, отчасти на очевидно същото заключение, до което бях стигнал и аз.
— Готови сме, Едуард.
Смачках недопушената цигара и погледнах към странната машина. Предавателят беше включен и тихо бръмчеше. Сканиращият конус на върха светеше с рубинена червенина и придаваше на вътрешността на палатката странен вид. Обляно от тази светлина, красивото лице на Кейн приличаше на някакъв благороден, но чуждоземен полубог.
— Желая ти късмет!
Той се усмихна и се опита да си придаде спокоен вид. Стиснахме си ръце и Кейн влезе в предавателя. Затворих панела зад него и го заключих. Погледнах часовника си. Оставаше една минута до тръгване. Не смеех да си помисля, не смеех да разсъждавам какво предстоеше да направя.
Секундите неумолимо течаха. Отново си припомних всички инструкции и загледах как стрелките на уредите потрепват, а кръговите скали светят. Протегнах ръка и натиснах един бутон. Просто действие, но можеше да убие човек, да го предаде на забрава — физическа или духовна.
Изведнъж отгоре се чу пронизителен звук и стрелките силно затрептяха. Знаех какво означава това.
Кейн пътуваше! Но накъде? Може би никога нямаше да узная.
Запалих цигара и запуших. Мислех си за Кейн и за невероятните му приключения на древната планета. Питах се, както се бях чудил и по-рано, дали не греша, като му вярвам и му помагам. Питах се дали съм прав.
Почувствах и загуба сякаш нещо силно и важно беше махнато от тялото ми. Бях изгубил приятел.
1
Праисторически паметник сред платото Солсбъри, Уилтшеър, Англия, състоящ се основно от големи мегалитни колони и трегери. — Б.прев.