Докато Джил Дийра и Вас Оола работеха по балона, открихме, че натискът на топла човешка ръка върху тъканта я стопява и съединява. Това ускори изработването на газовата торба. Хуул Хаджи и аз се изкачихме на стената и се заехме да довършим започнатото от природата и да отворим купола.
За да могат обитателите на подземния град да продължат да живеят, ако това можеше да се нарече живот, направихме нещо като капак на люк, който да се поставя върху купола, за да не влиза пясък и да засипе фонтана.
Свързахме вентилите към газовата тръба и четиримата загледахме как голямото кълбо започна бавно да се издува.
Още не бяхме сложили върху вала ремъците, които въртят перката, но всичко друго беше готово. Имахме въздушен кораб със собствена тяга, макар и по-бавен и много по-уязвим от марсианския въздушен кораб, който бях видял, но според мен щеше да свърши добра работа.
Скоро газовата торба беше добре издута. Балонът заопъва въжетата с такава сила, сякаш можеше да носи сто души като нас. Започнахме да се смеем и радостно да се удряме по гърбовете, макар че трябваше доста да се протегна, за да ударя по гърба Хуул Хаджи! Бяхме направили балона!
Кабината беше затворена, окачена на здрави въжета, които ограждаха от външната страна газовата торба. Беше направена от секции синтетичен материал с отворени люкове. За съжаление не можахме да намерим начин да изработим прозрачни стъкла, поради което трябваше да направим нещо като капаци от вътрешната страна. Натоварихме вода допълнителни резервоари за газ и суха храна.
Бяхме много горди с кораба. Беше груба, но здрава конструкция и скоро, когато го изкараме през купола и свържем предавателните ремъци към двигателя, щяхме да можем да отидем навсякъде, където пожелаем. Може би обратно в Мендишар, където, както посочи Хуул Хаджи, завръщането на техния лидер, прогонен от страната и дори считан за мъртъв, в летящ кораб, вероятно ще окуражи населението до такава степен, че много от изгубеното в нападението на селото може отново да бъде спечелено.
Хуул Хаджи и другите сини великани обсъждаха оживено тази възможност, когато насрещната врата, която бяхме барикадирали срещу всякакви опити на белите вампири да влязат, започна да се топи. Материалът, който считах за неразрушим, започна да бълбука и да тече като евтина пластмаса, хвърлена в огън. Откъм вратата нахлу ужасна миризма — остра и същевременно сладка. Не знаех какво става, но запазих самообладание.
— Бързо — извиках аз. — В балона!
Заблъсках другарите си и им помагах да се качат в кабината.
После, точно когато се обърнах, вратата падна и се появиха няколко от белите обитатели. В ръцете си държаха машина. Очевидно те не знаеха каква е тя. Единственото, което знаеха, беше, че трябва да я държат и да я насочат към нас.
Беше странен парадокс — такава съвършена машина в ръцете на такива малоумни същества. Машината излъчваше лъчи, които попаднаха на насрещната стена и за малко не уцелиха балона и мен. Топлинни лъчи, несъмнено. Лазерни лъчи!
И тогава разбрах, че никой не е отрязал въжетата, които ни държаха.
Скочих към тях с меч в ръка.
Знаех, че по-старите раси са имали портативни лазери и трябваше да бъда готов за такова нещо. В техния безсмислен гняв тези потомци на якшите може би са изровили някаква стара памет на расата, намерили са излъчвателя и са го домъкнали, за да накажат със смърт натрапниците.
Каквато и да беше причината, всички щяхме да загинем, ако не бях отрязал придържащите балона въжета.
Като видя какво правя, Хуул Хаджи ми извика от кабината.
Балонът започна да се издига, удряйки се леко в покрива. Съвсем скоро газта щеше да ни изведе на безопасно разстояние, като се издигне във въздуха над покрива. Отворът, получен в купола, беше достатъчно голям, за да мине балонът.
Сега вампирите насочиха лазера към мен. Бях обречен на смърт. Лъчите блуждаеха из стаята, разтопяваха или разрязваха на парчета всичко, върху което попаднеха.
И тогава ме осени идея!
Седма глава
Градът на паяка
Лъчът идваше все по-близко и по-близко до мен, насочван произволно от ръката на малоумния вампир. Изведнъж видях големия рефлектор, който бях използвал като огледало за бръснене. Беше голям и трябваше да свърши работа.