Никога не бях виждал нещо толкова голямо в гора. Изглежда имаше различни нива, простиращи се все по-нагоре и по-нагоре, така че гледано от гората, приличаше на огромна скала с тъмни входове на пещери.
Не беше трудно човек да си представи, че го наблюдават. Предполагах, че си въобразявам, защото средата беше такава, че всичко изглеждаше зловещо!
Сега ни оставаше само баластът. Джил Дийра предложи да използваме клони. Този баласт щеше да е малко груб, но иначе щеше да свърши добра работа.
Докато Джил Дийра и Вас Оола ми помагаха да свършим работата с двигателя, Хуул Хаджи каза, че ще отиде да донесе трупи.
Той тръгна за дърва, а ние свършихме работата и го зачакахме да се върне. Нямахме търпение да се махнем от тази тайнствена джунгла и колкото се може по-скоро да се върнем в Мендишар.
До късно следобед, когато вече бяхме прегракнали от викане, Хуул Хаджи не се върна.
Не ни оставаше нищо друго, освен да влезем в гората и го потърсим. Може би беше ранен или в безсъзнание от някакъв инцидент.
Вас Оола и Джип Дийра казаха, че ще дойдат да търсят с мен, но аз им обясних, че за нас най-важен е балонът и те трябва да останат да го пазят.
Намерих мястото, където Хуул Хаджи беше влязъл в гората, и тръгнах по следата.
Не беше трудно. Хуул Хаджи беше голям човек и оставената от него следа беше много ясна. На някои места беше сякъл храстите.
Гората беше тъмна и влажна. Стъпвах по меки гниещи растения и понякога нещо потъваше в калта под тях. Продължих да викам, но той не отговаряше. После стигнах до следи от бой и разбрах, че не съм си въобразявал, когато чувствах, че ни наблюдават!
Там намерих меча на Хуул Хаджи. Никога нямаше да го изхвърли, освен ако не е бил пленен… или убит.
Потърсих наоколо следи от похитителите, но не открих!
Беше много смущаващо, но аз се гордеех със способността си на следотърсач. Единственото, което успях да открия, беше някакво лепкаво вещество, като нишки от фина коприна, полепнали по листата наоколо.
По-късно отново попаднах на същото вещество и тъй като това беше единствена диря, реших да потърся още с надежда, че похитителите — или убийците на Хуул Хаджи — все пак са оставили нещо след себе си, макар да нямах ни най-малка представа какво би могло да бъде то.
Вървях и почти не разбрах, че съм достигнал един град.
Градът, изглежда, се състоеше от една огромна сграда, разпростряла се навътре в джунглата. Имаше вид, че сякаш израства от джунглата, слива се с нея, представлява част от нея. Беше от тъмен, стар обсидиан5. Пукнатините бяха се напълнили с пръст и семена, така че градът беше заобиколен от малки дървета и храсти. В полумрака се виждаха зигурати6 и куполи. Беше лесно да са разбере, че това е каприз на природата, че скалата е просто втвърдила се във формата на град лава!
Все пак тук-таме имаше прозорци и входове, закрити с растения.
Когато настъпи нощта, градът заблестя съвсем слабо, отразявайки няколко слаби лунни лъча, които проникваха през гъстия покров на гората.
Тук враговете вероятно са докарали приятеля ми. Беше зловещо място.
Влязох предпазливо в града, изкачих се по огромната като стъкло скала и затърсих следи от обитатели, нещо, по което да разбера къде е скрит Хуул Хаджи. Изкачвах се по наклонените стени, катерех се по покрива. Търсех навсякъде. И навсякъде откривах само дебели сенки и гладка неравна скала под ръцете и краката.
В този град нямаше улици, а само вдлъбнатини в покрива над него. Влязох в една от тях, доста дълбока, и започнах да се промъквам, обхванат от отчаяние.
Нещо пребяга нагоре по стената отляво. Повдигна ми се, като го видях. Беше най-големият паяк, който съм виждал през живота си.
После видях и други. Стиснах здраво дръжката на меча на Хуул Хаджи и се приготвих да измъкна и моя. Паяците бяха едри като футболни топки. Точно се готвех да изляза от вдлъбнатината и да се спусна по друга наклонена стена на зелената скала, когато неочаквано почувствах, че нещо падна върху главата и раменете ми. Опитах се да го ударя с меча, но то се вкопчи в мен. Колкото повече се движех, толкова по-здраво ме обгръщаше.
Сега разбрах защо нямаше трупове на мястото, където е бил хванат Хуул Хаджи.
Нещото, което беше паднало върху мен, беше мрежа от същата фина лепкава коприна, която бях видял в гората. Беше здрава и се залепваше за всичко, до което се допре.
6
Храм от шумерийски произход под формата на пирамидална кула със стъпаловидни тераси — Б.прев.