И тогава, само на сантиметри от мен, животното падна мъртво на земята.
Какво се беше случило? Отначало си помислих, че камъкът ми е нанесъл смъртоносна рана, но когато станах, видях дълго, тежко копие да стърчи на гърдите му. Огледах се. До трупа стоеше една фигура. Беше син великан — аргзуун. Предишния път се бях сблъскал с тяхната свирепост. Знаех, че щом видят хора като мен, ги нападат. Беше добре въоръжен — с меч и боздуган. Имаше силни мускули и беше висок почти три метра.
Това, което затвърди убеждението ми, че съм в друга ера, беше фактът, че вместо обичайния аргзуунски кожен нагръдник неговият беше от фин метал, както и налакътниците и наколенниците му.
Може би ми беше спасил живота от спортна страст. Опитах се да измъкна копието от трупа на животното, за да имам с какво да се защитя, ако ме нападне.
Когато ме доближи, вече бях направил това. С ръце на кръста, наклонил леко глава на една страна, аргзуунът ме заразглежда усмихнат.
— Готов съм да те посрещна, аргзууне — казах аз на марсиански.
Той се засмя. Не беше животинският смях на аргзууните, а приятелски, с весела нотка. Толкова ли се бяха променили аргзууните?
— Видях, че се биеш с рхадари — каза той. — Много си смел.
Предпазливо наведох надолу копието, без да кажа нещо. Гласът също се различаваше от познатия ми гърлен аргзуунски глас. Той посочи към мен и отново се усмихна.
— Защо си навлякъл тези дебели дрехи? Да не си болен?
Поклатих глава, леко смутен както от външния си вид, който за Марс беше най-малкото странен, така и от мисълта, че този човек може да е мой враг.
— Наричат ме Хуул Хаджи — рече той. — А ти как се казваш и от кое племе си?
— Майкъл Кейн — отговорих аз, възвърнал най-после дар словото. — Не съм от местните племена. Осиновен гражданин съм на народа карнала.
— Странно име. Но аз познавам карнала. Те се славят със смелост, каквато показа и ти.
— Извини ме — казах аз, — но ти не изглеждаш типичен аргзуун.
Той се засмя добродушно.
— Благодаря. Така е, защото съм от Мендишар.
Струваше ми се, че съм чувал за Мендишар, но не си спомнях какво точно. Може би Шизала ми е разказвала за тази страна.
— Това Мендишар ли е? — попитах аз.
— Ще ми се да беше. Но сме много близко до нея.
— Къде се намира Мендишар спрямо Аргзуун?
— О, на север от Пещерите на мрака.
Значи несъответствието във времето не беше толкова голямо, колкото предположих първоначално. Щом карнала и подземният свят на аргзууните, Пещерите на мрака все още съществуваха, тогава мястото — тази гола пустиня, на която се намирах, не беше типично за планетата, която познавах.
Хуул Хаджи протегна ръка.
— А сега мога ли да си получа копието?
Извиних се и му го подадох.
— Изглеждаш изтощен — каза той. — Ела, наблизо е лагерът ми, ще хапнем малко от твоя доскорошен враг. — Хуул Хаджи се наведе, вдигна с лекота трупа на голямото животно и го метна на рамо.
Тръгнахме, а той съзнателно намали темпото, за да вървя в крак с него. Хуул Хаджи, изглежда, не се изморяваше от товара на рамото си.
— Показах се като невъзпитан — казах аз. — Не ти благодарих, че ми спаси живота. Задължен съм ти.
— Ще имаш възможност да ми се отплатиш — отвърна Хуул Хаджи, използвайки единствения обичаен официален отговор, който бях чувал на юг досега.
Пристигнахме в лагера на Хуул Хаджи — ниска палатка, разположена до малък поток, който течеше между скалите. От запаления огън се издигаше пушек с противна миризма Хуул Хаджи обясни, че единственото гориво по тези места е оксел — кафеникаво, подобно на папрат растение, което расте между камъните.
Той започна сръчно да дере животното със специален нож, който носеше скрит в ризницата си и в същото време обясняваше сходството между неговата раса и аргзууните. Беше ми интересно да го слушам, тъй като наред с това той ми разказа малко повече от ранната история на Вашу или Марс, както наричаме на Земята тази планета.
Изглежда, че в неясното и далечно минало на Вашу мендишар и аргзуун са били един народ, живял близко до морето, от което според техните легенди произхождали самите те. Били рибари и корабостроители, пирати и разбойници, морски търговци, гмуркачи за вадене на инрак, а инрак е рядка мида, считана от всички за деликатес с изключение на самите сини хора.