— Хуул Хаджи забрави да ви каже, че преди да спася живота му, той спаси моя — рекох аз, когато Морхаи Ваджа ни поведе към една голяма къща, украсена с най-чудесната мозайка, която бях виждал.
— Значи е било предопределено така да стане, защото ако той не беше спасил живота ти, ти нямаше да можеш да спасиш неговия.
Не намерих какво да отговоря на тази логика. Влязохме в къщата. Беше прохладна с големи стаи, светли и простичко мебелирани.
Ора Лис вече беше там. Тя не сваляше очи от Хуул Хаджи, който изглеждаше леко поласкан и смутен от нейното внимание.
Морхаи Ваджа очевидно беше важна личност в селото. Той беше, стана ясно по-късно, нещо като кмет. Поднесоха ни най-доброто от всичко. Храната и напитките бяха прекрасни. Някои от тях вероятно бяха произведени на Север, тъй като ми бяха непознати.
Ядохме и пихме до насита. През цялото време вниманието на Ора Лис беше насочено единствено към Хуул Хаджи. Тя дори помоли брат си да остане с нас, когато Морхаи Ваджа каза, че ще обсъждаме стратегията и снабдяването на бойците.
Причините за плануваното въстание бяха две. Едната — хората бяха започнали да разбират, че пироза не са по-висши същества — твърде много дъщери и жени бяха свидетелствали, че апетитите на пироза не са като на просветени полубогове; другата — пироза ставаха по-отпуснати, по-малко склонни да изпълняват задълженията си на патрули.
Този процес ми беше познат. Помислих, че е някакъв природен закон тираните да стават жертва на собственото си късогледство. Умният крал винаги, независимо какъв характер има, защитавайки поданиците си, защитава и себе си. Колкото по-голямо и по-развито е обществото, толкова по-продължителен е процесът на сваляне на тирана. Често, разбира се, един тиран бива заместен от друг и с това се затваря един порочен кръг. В края на краищата обаче това води до упадък на държавата, до нейното завладяване или разрушаване, но рано или късно идва някой просветен държавник или управление. Процесът може да изисква столетия — или няколко седмици — и е, разбира се, трудно да го приемаш философски, когато ти самият си поробен.
Приказвахме до късно през нощта. Ставаше ми смешно, като виждах как от време на време Хуул Хаджи трябваше да откаже някоя чиния с плодове или възглавница, предложена му от внимателната Ора Лис.
Плановете ни бяха изградени върху убеждението, че след като една голяма сила от селото нападне главния град на Мендишар, хората от него ще се присъединят към нея.
Изглеждаше логично. Събитията за такова развитие бяха назрели.
До неотдавна нещата не стояли така информира ни Морхаи Ваджа. Хората от селата и малките градове били предпазливи, а Морхаи Ваджа бил в техните очи много млад и неопитен. Но когато успял да се свърже с Хуул Хаджи, всичко се променило и всички били обхванати от ентусиазъм.
— Ти си много ценен, брадхи — каза Морхаи Ваджа. — Трябва да се пазиш, докато дойде време за въстанието, защото ако те загубим, ще загубим цялата кауза.
Морхаи Ваджа беше много сериозен и искрен. Очевидно знаеше, че това, което казва, е вярно.
Дадоха ни по една стая в къщата на Морхаи Ваджа Леглото беше просто, без пружини, каквито се използваха почти из целия Марс. Скоро заспах.
Бях си легнал със смесено настроение от мъка и очакване. Не можех нито за момент да забравя, че бях отделен от обичаната от мен жена с невъзможни за преодоляване прегради. От друга страна, каузата на тиранизираното население на Мендишар ми беше близка. Ние, американците, симпатизираме на потиснатите независимо кои са, стига те самите да се бият срещу потисниците. Това отношение може би не е много християнско, но то се споделя от много мои сънародници и вероятно от по-голямата част от човечеството.
Събудих се малко по-философски настроен. Имаше надежда, макар и слаба. Спомняш ли си, че ти разказах за чудните изобретения на загадъчните шеев? Е, в тях ми беше надеждата. Вярвах, че някога ще мога да се свържа с тях и да ги помоля да ми помогнат отново да премина през времето и пространството. Този път не от една планета на друга, а от едно време и място на Марс на друго.
Реших да търся шеев или някой член от расата веднага щом се уверя, че революцията на Мендишар е успешна. Чувствах се ангажиран с нея главно защото считах Хуул Хаджи за близък приятел и всичко, което вършеше той, ме интересуваше.
Скоро след като се събудих, на вратата леко се почука. Слънчева светлина струеше през прозореца без стъкла, свежият въздух беше наситен със сладка упойваща миризма от познатите аромати на марсианската природа.