Карел Чапек
Господин Хинек Раб от Куфщейн
Господин Янек Хвал Янковски още не можеше да се опомни от изненадата. Моля ви се, представете си, най-неочаквано като гръм от ясно небе беше довтасал на гости зет му, и то какъв зет при това, благоволете да го разгледате: с немски гащи и унгарски мустаци; няма какво, голям човек, което си е право; а пък старият господин Янек по това време, запретнал ръкави, помагаше на кравата да се тели. Хубава изненада, мисли си старият господин смутен, кой дявол ми го изпрати сега?
— Пий, пий, господин Хинек — канеше го усърдно той. — Виното, разбира се, е само нашенско, преди пет години ми го докара евреинът от Литомержице1. В Прага вие пиете и кипърско, нали?
— И кипърско, и друго — отвърна господин Хинек. — Ама да ви кажа ли, господин тъсте, няма нищо по-хубаво от доброто чешко винце. И от доброто чешко пиво, господине. Хората дори не знаят колко хубави неща има у нас и купуват де що чужд боклук намерят. Мислите ли, че някой от чужбина ще вземе да ни докара нещо свястно?
Старият господин поклащаше глава.
— Пък и какви грешни пари искат!
— Разбира се — процеди господин Раб. — Вземете само митата, моля ви се. Негово кралско величество си пълни джобовете, а ние да плащаме разноските.
Господин Хинек възмутено се изхрачи.
— Важното е НЕГОВИТЕ ковчези да са пълни с пари!
— Подебрад2 ли?
— Тоя късьо — потвърди господин Раб. — На житар прилича. Какво биче си завъдихме, а? Ама това не може да трае дълго, господин тъсте. То само по стопански причини да е, ама има и други. У вас в Янков също ли е толкова лошо положението?
Господин Янек се навъси.
— Лошо, сине. Много лошо. Като налетя един мор по кравите, ни подпушване помага, ни нищо. Дявол знае каква е тая работа, на селяните пък посевите хванаха ръжда. Лани би град… Зле са селяните. Представи си, господин Хинек, нямат зърно дори за посев, трябваше да им раздам от своето…
— Да им раздадеш? — учуди се господин Раб. — Аз не бих правил това, господин тъсте. Какво ще ги глезиш тия селяндури? Който не умее да си прави сметката, нека пука. Да пукне — енергично повтори господин Хинек. — В наше време, господин тъсте, е нужна желязна ръка. И никаква милостиня, никакви помощи! Ще ги изнежваме, ами! Още по-лоши времена ще настъпят. По-добре да ги свикнем тия просяци на малко мизерия. Нека ядат кора от дърветата и каквото намерят там. Аз да съм, няма нищо да им дам и ще им го кажа право в очите: голтаци с голтаци такива, дървеняци и подобни. Да не мислите, че нямаме друга по-сериозна работа, освен грижата за търбусите ви? Днес, ще им кажа аз, всички трябва да бъдете готови за големи жертви. Трябва да се мисли за отбраната на кралството, а не за разни там глупости. Така ще им го кажа, господине. Времето е сериозно и който не е готов да падне за родината си, нека умре от глад. Това е — господин Хинек жадно пи. — Докато могат да се държат на краката си, ще ги обучаваме да си служат с оръжието и никакви приказки.
Старият господин Янковски облещи светлите си очи.
— Ама какво, такова — смънка той объркан. — Значи такова — пази Боже — война, а?
Господин Хинек се позасмя.
— Ще има, ще има война! Как няма да има! Не може да няма: та тоя мир да не ни е даром? А-а-а, господине, щом има мир, много близо до ума е, че се готви нещо. Моля ви се — каза той с презрение, — та това вече го е разбрал и тоя, кажете го де… как го казваха, …да, князът миролюбец. Княз миролюбец — изсъска господин Раб. — Разбира се, господине, страхува се за трона си. И като седи на трона, не можеш да го забележиш дори, ако не си сложи по три възглавници под задника.
— Ама това Подебрад ли? — попита неуверено господин Янек.
— Че кой друг? Ех, господине, и ние си имаме един владетел, здраве му кажи! Само за мир приказва, господин тъсте. Само послания изпраща и тям подобни. Пари за това се намират, разбирате ли? Неотдавна — чак в Глоговец се замъкна при полския крал, пакт против турците щял да сключва. Цяла миля път извървя пеша, за да срещне поляка, представяте ли си! Как я мислите тая работа?
— Абе — предпазливо отговори господин Янек, — то малко ли се приказва за турчина?
— Глупости са това — решително отвърна господин Хинек Раб. — Но нима е редно чешкият крал да прави икрам3 на поляка? Позор е това — извика господин Хинек. — Той трябваше да почака полякът да дойде при него! Докъде я докарахме, господин Янек! Какво ли би казал покойният император Карел4, или Сигизмунд5? Тогава, скъпи господине, ние все още се ползувахме с международен престиж — господин Раб плю. — Пфю! Не мога да разбера как търпим ние, чехите, тоя срам.
2
ПОДЕБРАД (всъщност ИРЖИ ПОДЕБРАДСКИ) (1420–1471) — един от най-дейните чешки крале, защищавал религиозната свобода на чехите, предприел дипломатически стъпки за образуване на арбитражен съд, съставен от всички европейски владетели.
4
КАРЛ IV — като чешки владетел, Карл I (1346–1378) укрепва разколебаната владетелска власт и превръща чешката държава в могъща феодална монархия. Първият чешки крал, който приема званието римски крал и през 1355 бива провъзгласен за император.
5
СИГИЗМУНД (1368–1437), германски император, втори син на Карл IV, който след смъртта на брат си Вацлав IV бива провъзгласен и за чешки крал (1436). Един от виновниците за смъртта на Ян Хус. С неговото възкачване на трона църковната реакция в Чехия свързва надеждите си за възстановяване на своята разклатена власт в Чехия.