„Гледай ти какви работи“, — ядосваше се господин Янек Хвал. „И защо ли ми ги разправя тия! Като че ли не ми стигат моите грижи…“
— И друго — каза господин Раб, — взе, че изпрати делегация в Рим, да го признаел папата и не знам по какви още причини. Удари го на молба, ясно, нали? За да имало мир сред християнството и тям подобни. Е, това вече на нищо не прилича! — Господин Раб удари с длан по масата, малко остана да прекатури чашата. — Татко Жижка6 сигурно се е обърнал в гроба си! Представяте ли си, Боже мой, преговори с папата! Затова ли ние, утраквистите7, проливахме кръвта си, а? Да ни продаде след това на Рим за един папски пантоф?
„Ти пък какво си се разпенявил“, — помисли си учуден старият господин, като примигваше разсеяно. „Къде си проливал кръвта си, бе човек? Покойният ти баща нали се пресели тук едва когато дойде Сигизмунд — вярно, след това той се ожени в Прага. Пишеше се Йоахим Ханес Раб. Той беше един добър човек, познавах го аз, братко; съвсем порядъчен немец.“
— Той си мисли — продължаваше да се възмущава господин Хинек Раб, — че Бог знае колко умна политика води. Преди известно време беше изпратил някои от своите палячовци чак във Франция, при французкия крал. Добре било да се основе съюз на християнските князе, та да се събирали на някакъв там европейски конгрес ли, що ли. Да уреждат споровете си по добром с преговори и тям подобни. А с турчина — вечен мир и не знам какво още… Кажете ми вие сам: чували ли сте вие някога такива идиотщини? Нима политика се прави така? Моля ви се, кой ще вземе да урежда споровете с преговори, когато могат да се уредят с война? И нима може да позволи някоя държава да й се бъркат в работите, когато иска да води война с някого? Глупости ами; целият свят само ни се смее. Представяте ли си, господин тъсте, колко много ни компрометира една такава стъпка, такава проява на слабост пред целия свят! Та нали, Боже мой, излиза, че ни е страх да не би да ни сполети някаква си там война…
— Ама — ще има ли? — загрижен попита господин Янек.
Господин Хинек Раб от Куфщейн кимна глава.
— Можете да бъдете сигурен. Погледнете, господин тъсте, против нас са унгарецът, немецът, папата и Австрия. Щом като са против нас, тогава добре: трябва да ги нападнем, преди да са се обединили. Незабавна война и това е. Така се уреждат тия работи — заяви господин Раб и енергично прокара пръсти през косата си.
— Че в такъв случай аз своевременно да се погрижа за запаси — замислено измънка господин Янек Хвал. — Добре е да се запасим с едно-друго.
Господин Хинек Раб поверително се наведе към него през масата.
— Ако питате мене, аз бих предложил още по-добър план. Да се съюзим с турчина и татарина. Ето това се казва политика, а? Остави на татарина Полша и Германия, да избие и опожари всичко там. Какво губим ние от това, разбирате ли? На турчина пък остави Унгария, Австрия и папата.
— Говорят, че турчинът бил голям звяр.
— Точно това е — съгласи се господин Хинек. — Как би ги наредил той само, гледай си работата! Трябва само да се освободим от всякакви съображения и християнски чувства! Всичко е просто въпрос на сила. А нашият народ, знаете ли… Аз винаги казвам: за народа никоя жертва не е достатъчно голяма; но трябва да я понесат други, разбирате ли? Никого няма да хрантутим, както казваше покойният ни Жижка. Против всички и тям подобни. Де да бяха само повече чистите и истински патриоти! Как ще се развъртим тогава ние отново с нашия стар чешки боздуган.
Господин Янек Хвал Янковски поклащаше глава. „Трябва да се погрижа за запаси“, мислеше си той. „Кой знае какво може да се случи. Старият господин Раб беше мъдър човек, макар и да беше немец. Тиролец. Може пък Хинек да е наследил малко от неговия ум, хрумна на стария господин, пък и в Прага хората научават по-скоро новините. Главното е да се насуши сено. По време на война има голяма нужда от сено.“
Господин Хинек Раб от Куфщейн възбуден удари с длан по масата.
— Живи ще сме, господин тъсте, ще видим! Хайде наздраве! Ей, момче, дай насам каната! Налей вино, не виждаш ли, че чашата ми е празна! Хайде, за успеха на нашата кауза!
— Wohl bekomm's8 — учтиво каза старият господин Янек.
6
ЯН ЖИЖКА (1360–1424) — чешки национален герой, именит пълководец, застанал начело на хусистките войски, участвувал в битката при Грюнвалд, продължително време водил успешна борба против крал Сигизмунд и против чешката църковна реакция.
7
УТРАКВИСТИ — умерено крило на хусистите, които в противоположност на таборитите се борили за причастие под двата вида — с хляб и вино (както е у православните).