Искате ли работата ми? Не? И аз така си помислих. Какво ще кажете да вземете Монк със себе си на следващата си почивка? Обзалагам се, че цялото ви тяло се стяга от напрежение само при мисълта за това. Сега знаете как де чувствах.
Накрая Монк си купи памучен панталон в цвят каки и червена риза с къс ръкав и висока яка. Изглеждаше страхотно и аз му го казах. Изглежда, че това го смути, затова не си направих труда да го убеждавам. Надявах се, че малко положителен заряд може да го убеди да поразхлаби дрехите си в крак с модата. Понякога ми се приисква да посегна и да му разкопчая яката, защото само като я гледам, започвам да изпитвам чувството, че някой ме души.
Изминахме с колата трите или четирите километра до голф игрището на Гранд Кахуна Поипу. А щом пристигнахме там, се почувствах щастлива, че съм дошла. Беше красиво. Игрището беше безупречно поддържано и покрито с буйна зеленина, разположено на фона на свежото, синьо небе, обвитите в лека мъгла планински върхове и невероятен изглед от залива Поипу, с вълните, разбиващи се в назъбения край на черните брегове и скалите долу. Не знам как някой можеше да се съсредоточи върху голфа, когато имаше толкова много за гледане.
Взехме под наем два чифта стикове и количка за голф и се срещнахме с Кеалоха при първата площадка. Той беше облечен както обикновено, в прекалено голяма, неприбрана в панталоните хавайска риза и къси панталони, и си носеше собствен комплект стикове в чанта, която изглеждаше така, сякаш беше влачена през няколко континента.
— На това му викам полицейска работа — ухили се Кеалоха.
На различни разстояния от дупката имаше четири отделения. Черното беше за играчите, участващи в турнири, червеното беше за жените, бялото за играчи на средно ниво, а златистото беше това, което наричаха „участъка на курорта“, за случайни играчи, търсещи по-лесна и спокойна игра.
Всички се наредихме да започнем от белия участък и си сложихме ръкавиците. Монк си сложи по една на всяка ръка.
— Играете ли много голф, лейтенант? — обърнах се към Кеалоха.
— Сърфингът и голфът са горе-долу всичко, което може да се прави тук — каза Кеалоха. — Тоя комплект стикове си го делим с още четири братлета.
— Изобщо не се забелязва — казах.
— Ами вие? — попита Кеалоха. — Играете ли?
— Играех като тийнейджър. Баща ми членува в много кънтри-клубове — казах. — Не съм играла от години, но когато играех, бях доста добра.
— Доста добра — повтори Кеалоха. — Какъв е хандикапът8 ви?
— Осемнайсет.
— А вие? — обърна се Кеалоха към Монк.
— Това е моята игра — каза Монк, като избърса стика си с антисептична мокра кърпичка. — Нямам хандикап.
— Би трябвало да носите само една ръкавица — каза Кеалоха. — Вие сте десняк, така че би трябвало да я сложите на лявата си ръка.
— Никой не носи само една ръкавица — каза Монк. — Освен може би Майкъл Джексън, а той е много странен.
Стандартният брой удари, с които трябваше да бъде уцелена първата дупка, беше четири. На около триста и осемдесет метра оттам ниско окосената равна тревна площ около дупката беше оградена с обръч от пясъчни могилки. От едната страна на описващата рязък завой изравнена част на игрището се редяха луксозни ваканционни вили, а от другата имаше китка дървета и изкуствено езеро.
Всички направихме първия си удар, първо аз, последвана от Монк и Кеалоха. Топките, запратени от нас, се озоваха горе–долу на едно и също място — там, където изравнената част на игрището завиваше към тревата.
Качихме се в количката за голф — Кеалоха на кормилото, Монк отпред, аз отзад — и потеглихме по изравнената част на игрището.
— Тази сутрин говорих с полицейското управление в Кливлънд — каза Кеалоха. — Този път Ланс вероятно ще наследи милиони.
— Този път ли? — попита Монк.
— Хелън Грубър не е първата свадлива старица, за която Ланс се е оженил и я е надживял — каза Кеалоха. — Тя е третата. Имало е някоя си Елизабет Дал, седемдесет и шест годишна, във Филаделфия, и Беатрис Удман, на шейсет и осем, в Сиатъл.
Дървосекач с порцеланова кукла в ръка.
Удман и Дал9.
Ето че нови два от споменатите от Суифт образи се натрапваха в разследването. Възможно ли беше онези други духове, за които Суифт каза, че се опитвали да се свържат с него във връзка с Ланс, да са били Елизабет Дал и Беатрис Удман?
8
Хандикап — пречка, умишлено налагана на изключително добър състезател в даден спорт, с цел изравняване на шансовете. — Бел.прев.
9
На английски фамилното име Woodman значи „дървосекач, дървар“, а произношението на фамилията „Dahl“ е близко на това на „doll“ (кукла). — Бел.прев.