— Не е — каза Монк. — Няма такова нещо. Нейното тяло е било оръжие на убийството.
— Не разбирам — каза Дишър.
— Когато е открила, че има нужда от сърдечна операция, Стела е осъзнала, че това е добра възможност да извърши перфектното убийство — каза Монк и стрелна с поглед Стела. — Не е ли вярно?
Тя отново се опита да поклати глава.
— Позовали сте се на егото на доктор Дъглас, като сте го помолили да спаси живота ви, а след това сте го склонили да извърши операцията тук, в болницата, където работите.
— Какво значение има къде е била направена операцията? — попита Стотълмейър.
— Защото тя е имала достъп до операционната зала, до консумативите и до оборудването преди операцията, и е можела да ги обработи — каза Монк. — Йодът, с който доктор Дъглас е намазал кожата й, преди да направи разреза, е бил напоен с отрова.
— Нямало ли по този начин тя също да бъде отровена? — попита Стотълмейър.
— Така е станало, но тя е получавала противоотровата чрез интравенозната система — каза Монк. — Погледнете тази диаграма. На нея се вижда, че стойностите на атропина са по-високи от нормалните.
Стотълмейър взе диаграмата, която висеше от края на леглото на Стела, отвори я и се взира в нея в продължение на цяла минута, преди да я затвори отново.
— Кого ли баламосвам? — рече той, като остави диаграмата на мястото й. — Не знам как да чета медицински картони и диаграми.
— Нито пък аз — каза Монк.
— Тогава откъде знаеш какво има или няма в кръвта й?
— Защото е жива — каза Монк. — А доктор Дъглас не е.
— Но какво ще кажеш за другите лекари, които са участвали в операцията й? — попита Дишър. — Как така не са били отровени и те?
— Защото не са носели същите ръкавици като доктор Дъглас — каза Монк. — Той е използвал само ръкавици с марката „Конуей“ — от другите марки получавал обриви по кожата. Преди операцията Стела е поставила мънички зрънца, невидими за невъоръжено око, във всички ръкавици в кутията му, така че той да поеме отровата чрез кожата си.
Стотълмейър погледна Дишър:
— Свържи се с криминологичната лаборатория, Ранди, и се погрижи те да получат кутията с ръкавици, които доктор Дъглас е използвал. Накарай ги да изследват ръкавиците за дупки.
Дишър кимна и надраска нещо в бележника си.
Погледнах към Стела. Беше толкова бледа и отпаднала, че сякаш се топеше в леглото си. Очите й се наливаха със сълзи. Спомних си, че чух как доктор Кларк е трябвало да бръкне в отворения й гръден кош и да спаси живота й, след като доктор Дъглас припаднал.
— Но, господин Монк — казах, — дори при положение, че в интравенозната система е имало противоотрова, от страна на Стела би било истинско самоубийство да убие хирурга, докато той е оперирал сърцето й.
— Това е бил риск, който е била готова да поеме — каза Монк. — Било е поетична справедливост. Използвала е сърцето си, за да убие мъжа, който го е разбил.
Стела затвори очи и по бузите й се затъркаляха сълзи. Не можех да определя от мъка ли са породени сълзите й, или от гняв. Можеше да са резултат и от двете.
Стотълмейър удивено поклати глава.
— Аз никога нямаше да я хвана, Монк.
— Щяхте, сър — каза Дишър. — Може би щеше да ви отнеме повече време, това е всичко.
— Не, Ранди, нямаше да мога. Никога. — Стотълмейър погледна Монк с искрено одобрение. — Как го откри?
— Беше очевидно — каза Монк.
— Хайде, давай, натяквай ми го непрекъснато — каза Стотълмейър. — Не позволявай частиците достойнство, които са ми останали, да те спрат.
— Невъзможно е някой от лекарите или останалия медицински персонал да е отровил доктор Дъглас, без да ги видят — каза Монк. — Така остана само един възможен заподозрян.
Стотълмейър се намръщи.
— Има логика. Чудя се защо не съм успял да я видя.
Капитанът се обърна към Стела, затова не забеляза, че Монк го гледа изпитателно, изучавайки приятеля си така, сякаш беше някаква сложна картина.
Дишър се приближи с отсечени крачки до леглото на Стела.
— Имате право да мълчите…
— Ранди прекъсна го Стотълмейър. — В гърлото й е пъхната дихателна тръба. Не би могла да каже нищо, дори и да искаше.
— О — рече Дишър, после разклати белезниците, които държеше. — Да я прикова ли към леглото?
— Не мисля, че ще се наложи — каза Стотълмейър.