— Поозорихме се. — Кеалоха потисна усмивката си и се качи в количката за голф.
Аз самата не можах да се въздържа да не се заям:
— Натъкнахте ли се на много пясъчни капани около тези вятърни мелници, господин Монк?
Качихме се отново в количката и отидохме до тревата. Монк мълчеше и се взираше в къщите. Някой инсталираше сателитна чиния на покрива на една от къщите. Монк си погледна часовника.
На игрището всички огледахме топките за голф и преценихме как трябва да замахнем. Монк заобиколи пясъчното хълмче. Топката му беше заседнала насред гладко настлания с гребло пясък.
Монк стоеше на ръба на хълмчето, загледан в топката, сякаш тя се намираше върху плаващи пясъци. Знаех какво си мисли: Как би могъл да стигне до топката си, без да нагази в заравнения пясък? Вече започваше да се поти.
Кеалоха, междувременно, се забавляваше. Нужно му беше едно замахване със стика и три леки удара, за да вкара топката си в дупката и да отбележи резултат с две точки по-голям от средния брой удари.
— Доста добре — каза той. — За мен.
Погледнах назад към Монк, който не обръщаше никакво внимание на който и да било от двама ни. Той предпазливо прекрачи пясъчното хълмче, за да се приближи към топката си, с лопатка за пясък в ръка.
Сега и двамата с Кеалоха спряхме, за да го наблюдаваме.
Монк погледна дупката, след това погледна към топката си и замахна. Топката излетя от пясъчното хълмче, разпръсквайки песъчинки наоколо, и се приземи на тревата, търкулна се и спря на около един лек удар разстояние от флагчето.
— Отличен удар, господин Монк — казах, искрено впечатлена.
Монк обаче се мръщеше. Той се отдръпна от пясъчната могилка, като стъпваше в старите следи от стъпките си, и с резки крачки отиде до чимовете на игрището.
— Какво са си въобразявали? — каза той.
— Кой? — попитах.
— Които са проектирали това игрище. Не са ли си давали сметка какво ще стане, ако сложат пясък толкова близо до чимовете?
— Да. Създали са неудобство на почвата.
— Според мен са го направили умишлено. Би трябвало да се срамуват. — Монк приклекна на ръба на чимовете, застана с лице към пясъчното хълмче и започна да отсява пясъка от тревния килим.
— Какво правите?
— Не виждаш ли, че цялата трева е посипана с пясък?
— Това е нормално — казах.
— Не е нормално — възрази Монк. — Тревата и пясъкът не съществуват заедно.
Погледнах назад към Кеалоха, който се взираше невярващо в Монк:
— Какво ще правите?
— Аз ще продължа да играя — казах, изваждайки стик от чантата си. Успях да приключа с дупката при резултат три точки над средния брой, и бях доста доволна от себе си.
Обърнах се да споделя задоволството си с останалите, но никой не ми обръщаше внимание. Кеалоха наблюдаваше Монк, който беше отсял и отделил от тревата толкова пясък, колкото беше могъл, и сега се опитваше да изравни хълмчето.
— Ваш ред е, господин Монк — казах.
— Зает съм.
Наблюдавахме го как се опитва да заглади пясъка, без да стъпи в него, но не можеше — не и без да очертава вертикални линии, а това беше проблем, тъй като по-рано хълмчето е било изравнено хоризонтално.
След няколко минути Монк остави греблото, влезе в дупката и започна да заличава всички следи от греблото, като прокарваше странично подметките си по пясъка.
— Какво правите? — попитах.
— Заличавам и започвам отначало.
Забелязах, че група от четирима души да стои и чака да нанесе началния си удар, и, доколкото съдех по езика на тялото им — начина, по който стояха там, с ръце на хълбоците, крачейки напред-назад — никак не бяха щастливи.
— Задържате следващата група играчи — казах.
— Продължавайте без мен — каза Монк. — Ще ви настигна.
— Ами онези четиримата? — попита Кеалоха.
— Те могат да играят, заобикаляйки ме — каза Монк. — Освен това ще са ми благодарни, че съм се погрижил да възстановя хълмчето.
— Не е необходимо да го изравнявате с греблото — казах. — Току-що го загладихте с обувките си.
— Не е същото — каза Монк. — Сега то не е еднакво с останалите.
Той вдигна греблото и се залови за работа, като внимаваше да прокарва прави и равни линии.
Кеалоха само поклати глава.
Четиримата зад нас започнаха да играят, като се целеха с топките надолу по първата отсечка от изравнената част на игрището. Скоро топките за голф щяха да засвистят над главите ни като куршуми.