— Да ме арестувате ли? За какво? Не съм откраднал нищо — каза пощенският раздавач. — Виждате ли? Ръцете ми са празни.
— Всички кражби с взлом, за които може точно да се определи в кой ден или по кое време на денонощието са извършени, са станали в делнични дни, посред бял ден — каза Монк. — Никога нощем, никога в неделя.
— Същия график, който спазва един пощенски раздавач — казах.
— Освен това всичките са станали в определено време от деня в едни и същи квартали — каза Монк. — Кражбите с взлом в този квартал, например, винаги са ставали около обед. Онези по на запад са ставали в края на деня.
— В края на ежедневния маршрут, изминаван от един пощенски раздавач — уточни Кеалоха, хвърляйки поглед към заподозрения, който благоразумно си мълчеше.
— Тази сутрин исках да отида да играя голф, за да видя кой минава през квартала по обед — каза Монк. — Когато видях пощенската камионетка, всичко ми се изясни.
— Съществува само един проблем — каза Кеалоха. — Нямаме никакви доказателства.
— Да — каза пощальонът със злобна усмивка.
— Задръжте камиона и издействайте заповед за обиск — каза Монк. — Гарантирам ви, че ще намерите инструменти за влизане с взлом, празни кутии, а може би дори и крадени вещи отзад.
— Предполагам, че си струва да опитаме. — Кеалоха погледна пощальона. — Ти какво мислиш, братле?
В отговор пощальонът се стрелна светкавично покрай Кеалоха, хвърли се на шофьорското място на камионетката си, чийто двигател работеше на празни обороти, и потегли бясно, със свистящи гуми.
Монк се втурна към количката за голф, седна зад кормилото и натисна до дупка педалите. Когато малката количка профуча покрай мен, скочих отзад и се хванах здраво.
— Какво правите? — изкрещях, докато Монк промуши количката между две от къщите и мина през задните им дворове.
— Пресичам му пътя — каза Монк. — Пътят извива и стига до другата страна на пресечката.
— Но ние сме в количка за голф. Той ще ни помете.
— Подай ми стик — каза Монк, докато се носехме с подскачане по тревата.
Грабнах стика и се канех да му го подам, когато връхлетяхме през жив плет от бугенвилии. Пуснах стика и сграбчих една дръжка, за да не се изтърколя от количката.
Приближавахме улицата. Пощенската камионетка идваше към нас. Ако не се спряхме, след минути пътищата ни щяха да се пресекат.
— Побързай — каза Монк.
Измъкнах от чантата друг стик и го подадох на Монк, който го тикна между педала за газта и мястото си.
А после небрежно скочи от движещата се количка върху една мека ливада.
Бях зашеметена. Трябваше ми една секунда, преди да осъзная, че съм сама в количката. Скочих от нея точно когато количката се изстреля на улицата, право на пътя на хвърчащата с бясна скорост камионетка.
Пощальонът извъртя волана прекалено силно, за да избегне количката за голф, и камионът се преобърна, плъзгайки се настрани по асфалта сред дъжд от искри, преди да се блъсне силно в една палма.
Останалата без водач количка за голф профуча покрай още две къщи и излезе на игрището за голф оттатък.
Двамата с Монк с усилие се изправихме на крака, изтичахме до пощенския камион, и издърпахме замаяния пощальон от мястото му. Имаше няколко порязвания и натъртвания, но щеше да оживее. Положихме го да легне на тревата, а след това се огледахме взаимно, за да преценим щетите. Коленете ми бяха ожулени, а по новите панталони на Монк имаше няколко зелени петна от тревата, но иначе и двамата бяхме добре.
— Много благодаря — казах на Монк.
— Какво съм направил?
— Скочихте от количката!
— Разбира се, че скочих — каза Монк. — Нямах желание да загина.
— Ами аз? Можехте да ми кажете, че се каните да скочите.
— Ти ме видя, нали?
— Не е там въпросът — казах. — Преди да скочи от движещо се превозно средство, шофьорът е длъжен първо да уведоми пътниците, които вози.
— Съжалявам.
— Въпрос на нормална учтивост е.
Именно тогава Кеалоха се приближи тичешком, плувнал в пот и съвсем останал без дъх.
— Защо направихте това? — успя да процеди Кеалоха между задъханите си вдишвания и издишвания.
— Той се измъкваше — каза Монк.
— На остров сме — каза Кеалоха, все още пухтейки. — Той караше пощенски камион. Къде щеше да отиде?
— О-о — рече Монк.
В този момент случайно погледнах към голф игрището, точно навреме, за да видя как количката ни падна с плясък в езерото и рязко потъна, отнасяйки надолу със себе си стиковете ни.