— Това, което казвате, е вярно — отбеляза Монк. — Често стигам до истината, като първо пресявам лъжите.
Монк хвърли поглед към мен, забеляза, че съм по бански, и рязко извърна очи. Върнах се в спалнята да си взема халата за баня, но все още чувах разговора им.
— Нещо от това, което казах вчера на Натали, оказа ли се от полза? — попита Суифт.
— Не — каза Монк.
— Може би този път ще се справя по-добре.
Суифт мина покрай Монк и излезе в задния двор.
Вниманието му, изглежда, беше привлечено от джакузито. Сложих си халата за баня и излязох след тях навън.
— В своя опит съм открил, че ми е по-лесно да установя връзка, когато хората ми носят лични вещи, принадлежали на мъртвия.
— Сигурен съм, че е така — каза Монк. — Много по-лесно е да правиш обосновани догадки по този начин. Това намалява степента на усилията, които трябва да вложите, за да извлечете сведенията и да направите така, че да изглеждат като свръхестествени разкрития.
— Рядко ми се отдава възможност да стоя точно на мястото, от което мъртвият е преминал в отвъдното — каза Суифт, без да обръща внимание на коментарите на Монк. — Това е като да стоиш на входа на отсрещната страна.
Той затвори очи, протегна ръце и започна да се тресе. След минута отвори очи, вдигна глава, обърна се и се върна в къщата.
— Сигурен ли сте, че е умряла в джакузито? — обърна се Суифт към Монк.
— Не съм казал къде е умряла.
— Усещам, че е било вътре в къщата.
— Защо просто не попитате Хелън къде се е случило?
— Не става така.
— Разбира се, че не — каза Монк. — Подобна яснота и конкретност не биха ви оставили много място за увъртане.
— Прилагате телесните закони към духовния свят. Това е все едно да поискате от една риба да вдишва въздух вместо вода. Нашите очаквания и нашите физически закони просто не са приложими там. Всичко, свързано с техния свят, е различно от нашия, включително начинът, по който общуват. Те не се нуждаят от думи, за да предават идеите.
— Колко удобно за вас — подметнах.
— Всъщност, Натали, това е много неудобно и влудяващо както за духовете, така и за мен. Това не е като да четеш писмо или да се опитваш да превеждаш от китайски на английски. Много по-сложно е. Представи си, че стоиш на магистрала и се опитваш да чуеш какво казват хората в преминаващите коли. Такова нещо е. Затова те се опитват да използват образи, усещания и емоции, за да предават онова, което искат да изразят, но дори така тази задача е трудно изпълнима.
— Всичко това ми звучи като куп оправдания, измислени, за да ви позволят да се изразявате смътно и неточно — каза Монк. — И да избегнете обвинение в измама.
Суифт отиде в края на кухнята и размаха ръце пред тялото си, сякаш разсейваше паяжини или дим.
— Умряла е тук. Усещам мразовит полъх и тясно пространство.
— Тялото й е в хладилна камера в моргата — казах. — По-студено и по-тясно място от това няма.
— Виждам цвете, роза, от бодлите капе кръв, но не знам какво означават тези образи.
— Ако чакате аз или Натали да предположим нещо, помислете си пак — каза Монк. — Ние не сме неграмотни селяндури. Знаем как се правят тези работи.
— Подозирате в убийството съпруга й, нали? — попита Суифт.
— При убийство на един от съпрузите, винаги другият е заподозрян номер едно — каза Монк. — Това едва ли е някакво невероятно разкритие.
— Хелън също го подозира. Усещам недоверието й, чувствам гнева й. Имало е караници, и то жестоки, заради това, че не й е бил верен. Но тя е намерила покой тук през последните няколко дни. Обожавала е Хаваите. Обожавала е хората, а също и храната. Хелън е била човек на изтънчените усещания, особено когато е ставало въпрос за храната. Всеки ден носеше вкъщи пресен ананас и пай.
— Това сте можели да го видите и от входната си врата — каза Монк. — Не ви трябва поглед в отвъдното.
Суифт въздъхна уморено:
— Господин Монк, приемам, че не ми вярвате, но не е нужно да апострофирате всяка моя дума. Ако искате, приемайте това, което ви казвам, ако не искате — недейте. Изборът е ваш.
— Избирам да не вярвам. Мисля, че сте измамник, който се възползва от уязвимостта на другите за лична облага. Това е престъпление.
— От чия уязвимост се възползвам сега?
— От нейната — каза Монк и ме погледна. Бях изненадана.
Суифт се обърна към мен: