— На този тип може да му харесва да бъде откачалка.
— Или е шегаджия, и пръстът е бил фалшив, нещо, което този ден е носел, за да се позабавлява, знаейки, че това ще привлече вниманието на Тенисън и ще бъде подвеждащо.
— Какво стана с Уорик Тенисън?
— Умря от рак — каза Монк.
— В затвора ли?
Монк поклати глава отрицателно.
— Като свободен човек. Умря два дни след като говорих с него в болницата. Може да се каже, че ми се изповяда на смъртното си легло.
— Поне убиецът й е мъртъв и е прекарал последните си дни в болка и нещастие.
— Тенисън е направил бомбата, но не е провел телефонното обаждане, което е довело до избухването й — каза Монк. — Обадил се е онзи, който го е наел. Това е убиецът й.
— Би ли могла Труди да ви каже нещо, което ще ви помогне да го откриете?
Монк спря да съединява фъстъците с черупките им и ме погледна.
— Духовете не говорят от отвъдното. Дилън Суифт е измамник.
— Но само заради спора, да кажем, че той успее да говори с Труди — настоях. — Какви насоки ще поискате от нея?
— Как да продължа живота си без нея.
— Имам предвид, относно това, кой я е убил.
Монк сви рамене и наклони глава на една страна, после на друга.
— Би могла да ми каже защо е била в гаража на паркинга, с кого е имала среща там, и по каква история е работела.
— Е, ще ви заболи ли да попитате Суифт?
— Ти ми кажи — рече Монк. — Боли ли?
— По този начин преживяваш отново загубата. Това е стара болка — казах. — Но всъщност сега се чувствам по-добре.
— Нищо не се е променило — каза Монк.
— Може би аз съм се променила.
— Всичко, което той направи, беше да ти каже онова, което ти вече искаше да повярваш.
— И какво, ако го е направил? — попитах. — Може би точно това съм имала нужда да чуя. Просто защото от флота казват, че Мич е проявил малодушие, не означава, че е вярно. Аз по-добре от всеки друг знам какъв човек беше той. Суифт описа какво всъщност се е случило с Мич в Косово.
— Ти не знаеш това.
— В сърцето си го знам. Просто имах нужда някой друг да го каже, това е всичко. Независимо дали Суифт си го е измислил, или не, аз го вярвам.
Монк съедини още два фъстъка с черупките им, после осъзна, че вече не са останали фъстъци, но има доста осиротели черупки.
Пред мен нямаше нито един съединен с черупката си фъстък. Сигурно докато Монк говореше, несъзнателно съм изяла останалите фъстъци.
— Ооо — казах. — Вие печелите.
— Допусна грешката на начинаещия — каза Монк. — Поддаде се на соленото изкушение.
— Това е историята на живота ми — казах.
На вратата се почука. Спогледахме се. Цялото тяло на Монк сякаш се стегна. Явно си помисли, че пак е Суифт.
— Кой е? — извика Монк.
— Вашият приятел, лейтенантът — отговори Кеалоха.
Монк се отпусна облекчено, а аз отидох до вратата, за да отворя на Кеалоха. Дъждът беше спрял, но въпреки това той беше целият мокър, и изглежда, не му пукаше. Влезе, с леко объркан вид.
— Когато се заровите в някой случай, наистина задълбавате в него — каза Кеалоха.
— Не е каквото си мислите — казах.
— Искате да кажете, че не сте се преместили в бунгалото на мъртвата жена?
— Преместихме се, но не заради нещо, свързано с убийството — казах. — Причината е, че господин Монк не може да спи в хотела, ако хавлиените кърпи на всички останали са навити на руло, а само неговите са сгънати. Но от хотела не можеха да дадат това бунгало под наем, и тъй като то е изолирано, а тук всички хавлиени кърпи са сгънати, ние се преместихме.
Кеалоха се взря продължително в мен:
— Казвате това, сякаш наистина ви звучи логично.
— Звучи монкологично — казах.
— Съвсем разумно е — каза Монк. — Но вие двамата знаете това: просто ме дразните.
— Какво става, лейтенант? — попитах.
— Разполагам с известни сведения за Роксан Шоу — каза Кеалоха. — Тя работи като фризьорка в салон за красота в Кливлънд. Просто ми хрумна да проверя сметката на Хелън Грубър. Посещавала е „Розата“ на всеки две седмици през последните две години.
— Розата? — Погледнах многозначително Монк, но той не ми обърна внимание.
— Това е името на салона за красота, дето работи Роксан — каза Кеалоха.
Роза, от чиито бодли капе кръв, също беше един от образите, предадени на Суифт от Хелън Грубър — или поне така твърдеше той. Все още бях скептично настроена, но скептицизмът ми намаляваше все повече всеки път, щом някое от посланията на Суифт се окажеше вярно.