— Значи Ланс и Роксан определено са имали връзка, преди да дойдат на Хаваите — каза Монк.
— Това не ги прави убийци — каза Кеалоха.
— Ланс сключва бракове с богати жени, за да получи парите им, когато умрат — казах. — Изневерявал е на Хелън с Роксан. Ами ако Хелън е научила?
— Какво е щяло да стане, ако е научила? — попита Кеалоха.
— Щяла е да се разведе и да го остави без нищо. Малко мотиви си по-основателни от този — казах, възползвайки се от неопитността си при разследването на убийства.
— Той разполага с толкова силен мотив да я убие, че трябва да е едва ли не идиот, за да я е убил — каза Кеалоха.
— Или да има съвършено алиби — каза Монк.
— Каквото наистина има — отбеляза Кеалоха. — Сега се съсредоточаваме върху теорията, че Хелън е убита от кандидат-крадец, който не е възнамерявал да я убива, а само да я зашемети.
— Разполагате ли със заподозрени? — попитах.
— Все още не. Ще арестуваме всички известни крадци на острова и ще ги попритиснем. Може би нашият пощальон познава някои от останалите взломаджии действащи в района на Поипу, и би искал да сключи сделка, като ги издаде.
— Защо един взломаджия ще рискува да обере бунгало, за което знае, че е заето? — попита Монк. — Ако е влязъл откъм страничния двор, е щял да я види в кухнята. Би могъл да си тръгне.
— Може би е пресметнал, че плячката си струва рисковете.
Монк поклати глава:
— Не ми се струва правдиво.
— На мен ми се струва, а този случай е мой. Оценявам цялата помощ, която ми оказахте, господин Монк. Беше удоволствие да се запозная с вас двамата. — Той се ръкува с мен, а после с Монк. — Ще ви съобщя крайния изход от положението. Приятно изкарване на остатъка от почивката. Алоха.
— Алоха — казах.
Кеалоха се усмихна на двама ни и излезе. Монк се намръщи и изви раменете си навътре.
— Роза ли? — казах. — Суифт пак го направи. Знаеше за фризьорския салон преди Кеалоха.
— Не съм изненадан. Суифт знаеше за Роксан Шоу от по-отдавна от нас, и е имал повече време да я проучи.
— Идвало ли ви е някога наум, че е възможно Дилън Суифт да има някаква връзка с духовете?
— Не, не ми е идвало. Най-простото и най-очевидното обяснение обикновено е вярното.
— В такъв случай Ланс Воон и Роксан Шоу не са имали нищо общо с убийството на Хелън Грубър.
— Защо казваш това?
— Защото, като се има предвид непоклатимото им алиби, това е най-простото и най-очевидното обяснение. Но вие не вярвате на това, нали?
Монк направи гримаса:
— Дъждът спря. Хайде да се поразходим.
Не бях медиум, нито поддържах връзка със света на духовете, но можех да предвидя с абсолютна сигурност къде ще ни отведе нашата разходка.
17.
Г-н Монк отива на разходка
Ето какво съм научила за хавайските залези. Точно когато си мислите, че сте видели най-красивия досега — златисто слънце, спускащо се зад облаци с цвят на обгорен кехлибар, — на следващия ден настъпва още по-зрелищен, с блестящи пурпурни ивици, гонещи се из кобалтовосиньо небе.
Беше паднал здрач, когато двамата с Монк започнахме разходката си, и третият ми хавайски залез беше точно толкова смайващ, колкото и предишните два. Небето беше розово. Слънцето и жълтите облаци сякаш се носеха по тъмнопурпурните океански вълни, подобно на пасаж от делфини, подскачащи навън от водата, за да уловят последните няколко лъча дневна светлина.
Туристите и местните жители се редяха по плажа и покрай вълнолома на Хуунани Роуд, за да наблюдават залеза и да го уловят завинаги, ако не в спомените си, то на снимки и видеозаписи, запазвайки по този начин мозъчните си клетки за запаметяване на още кодове за активиране на дебитни карти и пароли за уебсайтове.
Стояхме на вълнолома, наблюдавайки залеза; знаех обаче, че Монк много повече се интересува от гледката на апартамента на Роксан Шоу зад нас. Но капаците на прозорците й бяха затворени, правейки опиете му за шпиониране безплодни.
Точно когато слънцето се канеше да се смъкне под хоризонта, един хаваец без риза, с факла в ръка, изтича от Гранд Кахуна Поипу и излезе на вулканичните скали, които се вдаваха навътре в залива. От скрити високоговорители, стратегически разположени на територията на хотела, се разнесе песен с много бумтящи барабани и текст на хавайски. Нямах представа за какво се пее в нея, но съм сигурна, че беше нещо благоговейно и духовно, а не „Скъпи, хайде да го направим още веднъж“.