Мъжът с факлата се движеше толкова ловко по острите, хлъзгави камъни, че гледката беше почти нереална. Спря на върха на носа, запали една оставена да стои там факла със своята, после се гмурна в морето, за да изобрази символично вярата, че това място е отправната точка, от която душите се отправят към другия свят (поне това знаех от пътеводителя).
Ако това беше вярно, може би зад решението на Суифт да заснема предаването си в Гранд Кахуна Поипу се криеше нещо повече от маркетингови умения. Ако той наистина разговаряше с духове, нямаше да му навреди, ако студиото му се намираше току до голямата врата към великото отвъдно.
Стъмни се много бързо. Щеше да ми е приятно да се помотая още малко, но Монк беше нетърпелив и тръгна към апартаментите на Убежището на китоловеца без мен.
Забързах и го настигнах.
— Защо сте толкова нервен? — попитах.
— Така ми действа мисълта за убийството.
— Знаете ли как го е направил Ланс?
— Не.
— Но знаете нещо, нали?
— Аз винаги знам нещо, но не това е проблемът. Всичко е заради липсващите връзки между нещата, които знам или си мисля, че знам, и нещата, които още не са истински неща, но съм съвсем сигурен, че ще станат такива.
Това, което ме изплаши, беше фактът, че разбрах точно какво искаше да каже. Не бях напълно сигурна какво означаваше това по отношение на собственото ми душевно и емоционално здраве, но едва ли беше нещо добро.
Спряхме пред вратата на Роксан. Нямаше звънец, само керамична плочка с изписано с боя върху нея съобщение, молещо посетителите да се събуват отвън, за да не оставят по килимите петна от червена пръст. Mahalo.
Монк почука на вратата. След минута-две Роксан Шоу я открехна лекичко. Беше по горнище на бански и къси дънкови панталони.
— Да? — каза тя.
— Добър вечер, госпожице Шоу. Аз съм Ейдриън Монк, а това е Натали Тийгър. Сътрудничим на полицията в разследването на убийството на Хелън Грубър.
— На кого? — попита тя, полагайки усилия да изглежда объркана.
— Съпругата на любовника ви Ланс Воон, наричан още Къртис Потър. Знаем, че е тук. Това до изтривалката са неговите сандали.
Тя погледна надолу към леките сандали, и преди да успее да скалъпи някаква лъжа, Ланс пристъпи иззад гърба й, без риза и с къси моряшки панталони в хавайски стил.
Дъхът ми заседна на гърлото. Обикновено не си падам по мускулестите типове с добре оформени коремни мускули; той обаче беше съвършен. Мускулест, но не прекалено. Беше невероятно привлекателен, докато още не беше изрекъл нито дума, но за нещастие той проговори и развали магията.
— Не е каквото изглежда — каза Ланс. — Запознахме се по време на разходката с катамарана, а след това се сблъскахме тази вечер на плажа. Тя ме покани на вечеря. Не исках да съм сам в мъката си, това е всичко.
— Спести ни лъжите, Ланс — казах. — Видяхме ви двамата заедно снощи. Знаем, че тя е от Кливлънд и че е била фризьорка на Хелън в „Розата“.
— Заедно са от много по-отдавна — каза Монк. — Ланс и Роксан са любовници още от тийнейджъри.
— Откъде знаете това? — попита Роксан.
— За Бога, Рокси, ще бъдеш ли така любезна да мислиш, преди да говориш? — простена Ланс. — Той налучкваше.
— Всъщност, не. Историята на живота ви е написана върху татуировките по телата ви. Имате татуирана бодлива тел на лявата си ръка, но не и дясната — татуировката, която казахте, че сте си направили на осемнайсетгодишна възраст.
— Не започвайте пак с това — каза Ланс.
— Госпожица Шоу има татуирана бодлива тел около десния си глезен — каза Монк. — Тези татуировки са две части от едно цяло, което символизира свързаността помежду ви.
Погледнах надолу към глезена на Роксан, забелязвайки татуировката за пръв път. Реших да бъда много по-наблюдателна.
Друга млада двойка, и двамата понесли пакети и в двете си ръце, се зададе по пътеката зад нас и се отправи към апартамента, намиращ се точно до този на Роксан. Бяха горе–долу на същата възраст като Ланс и Роксан и бяха облечени в копринени хавайски ризи и къси панталони.
— Може би е по-добре да влезете — обърна се Роксан към нас, като отвори широко вратата и отстъпи встрани, за да ни пусне да минем.
Изхлузих обувките си и влязох.