Монк понечи да ме последва, но Роксан го спря.
— Трябва да си свалите обувките. — Тя посочи с глава към бележката на вратата.
— Това е само предложение — каза Монк.
— Това са правилата. Целият апартамент е постлан с бял килим. Ако оставите петна по него, ще ни накарат да плащаме за почистването и евентуалната смяна на килимите.
— Мога да ви гарантирам това — каза жената от съседния апартамент, докато изритваше сандалите си.
— В това крило килимите са чисто нови, а на последните наематели им се наложи да ги плащат. Разнесоха червена пръст из цялата сграда.
— Аз нямам пръст по обувките си — каза Монк.
Мъжът остави чантите с покупките и започна да рови из джобовете си за ключовете от жилището.
— Да, имате.
Монк повдигна единия си крак и видя ръждивочервената пръст по подметката си.
— Значи, просто ще си избърша краката. — Монк започна да бърше краката си в изтривалката. — Много ме бива в бърсането.
— Това не е достатъчно ефикасно — каза Роксан.
— Заради вас всички комари се намъкнаха вътре. Хайде, вече си сваляйте обувките и влизайте вътре — каза Ланс. — Какво му е сложното?
— Вие сте един дълбоко угнетен човек — каза Монк, провлачвайки крака по изтривалката. — Придържате се към деспотични и причудливи правила относно обувките, но без всякакви притеснения се отдавате на долно прелюбодейство.
Двойката от съседния апартамент се втренчи в Ланс и Роксан.
— Практикувате секс с размяна на партньорите ли? — попита жената.
— И да, и не — каза Монк, като продължаваше да бърше обувките си. — Тя му подбира по-възрастни жени, с които да спи. Не знам дали тя прелюбодейства, или не, но не мисля, че го прави.
— Бихте ли влезли вътре, моля ви? — изхленчи Роксан, дълбоко смутена.
— Виждате ли това сърце на гърдите й? — попита Монк, като почти подтичваше на място. Съседката се наведе по-близо и се вгледа в татуировката. — Сърцето символизира любовта й към Ланс, а крилете — готовността й да го пусне да си върви и да има връзки с други хора.
— Страхотно — каза мъжът.
— Ами вие двамата? — попита жената, като местеше погледа си между мен и Монк.
— Ние ли? — попитах. — Ние нямаме връзка.
— Ние разследваме тях — каза Монк, като посочи към Ланс и Роксан. Започваше малко да се задъхва от бърсането на обувките.
Жената кимна разбиращо:
— Напълно разбирам. Ние също обичаме да разследваме.
Монк се усмихна и се обърна към мен:
— Виждаш ли, не съм единственият, който се занимава с това през почивката си.
— Това е най-подходящото време. — Мъжът ми намигна и отключи вратата на жилището им. — Когато приключите, четиримата сте добре дошли за по едно питие. Ставаме късно.
Те влязоха в апартамента си и затвориха вратата.
— Каква мила двойка — обърна се Монк към мен. — Може би ще е хубаво по-късно да поговорим с тях по работа.
Монк може и да е блестящ детектив, но понякога загрява страшно бавно. Изблъсках го от изтривалката, вдигнах я и я оставих на килима.
— Влезте вътре и застанете върху това — казах и посочих изтривалката. Това беше заповед, а не предложение.
Монк, изглежда, усети това. Направи голяма крачка от вратата до изтривалката, като внимаваше да не докосва килима. Затръшнах вратата зад гърба му.
— Добре, какво, по дяволите, става тук? — попитах.
— Ето какво се е случило — каза Монк и отново започна да бърше обувките си в изтривалката. — Ланс и Роксан са се влюбили и са били двойка, докато алчността им е взела връх. По някакъв начин са влезли във връзка с Елизабет Дал, заможна вдовица, която си е паднала по Ланс. Видели са възможност да се възползват от това привличане и да спечелят от него.
— Можете да престанете с обувките — казах. — Вече сте вътре. Вероятно и без това вече сте останали без подметки.
— О! — Той престана да си чисти краката, завъртя глава, намести рамене, и продължи да говори: — Роксан се е съгласила да позволи на Ланс да се ожени за Елизабет Дал, стига той да има приличен доход, от който тя да може също да се възползва, и са продължили да се виждат тайно.
— Правите го да звучи толкова евтино — каза Ланс.
— А нима не е? — възкликнах невярващо. — Мисля, че тази дума е била създадена специално да опише вас двамата.
— Лизи знаеше точно каква е сделката.
— Лесно ви е да го кажете сега, когато вече е мъртва — каза Монк.