— Идеята беше на Лизи — каза Роксан. — Тя дойде при нас и ни направи предложение. Ако поделях Ланс с нея, тя беше готова да подели парите си с нас. Лиз извлече от тази сделка каквото искаше. Извлече възможността да дели с мен тялото на Ланс и любовта му.
— А вие получихте парите й — казах.
— В това нямаше нищо жестоко — каза Роксан. — Това я правеше щастлива.
— Това правеше всички ни щастливи — каза Ланс. — В това нямаше нищо лошо, нищо мръсно.
— Докато тя е умряла и се е оказало, че парите, които са ви останали, не са съвсем достатъчни, за да можете да живеете с тях — каза Монк. — Затова сте се заели да търсите някой друг, с когото бихте могли да сключите същото доходно споразумение.
Монк понечи да пристъпи към тях, но Роксан размаха пръст към него, сякаш той беше палаво дете. Той отново отстъпи назад върху малкото си островче.
— Преместили сте се в Сиатъл — продължи Монк, — където никой не ви е познавал и сте можели да се поогледате за нови заможни благодетелки, за които Ланс да се ожени. Работата му като личен треньор и вашата работа като фризьорка са ви давали добра възможност да пресявате многобройни потенциални любовници за него. Като Беатрис Удман, за която, сигурен съм, ще открием, че е била клиентка във фризьорския салон, преди да стане клиентка на Ланс в качеството му на личен треньор и, в крайна сметка, негова съпруга.
— Не беше така. Не ние си поставихме за цел да открием обекта, а обектът откри нас — каза Ланс. — Беатрис беше духовита, жизнена, но самотна жена, която копнееше отново да има в живота си общуване и страст. Знаех, че имам в сърцето си достатъчно любов и за нея, и за Роксан. Лизи ме научи на това, и знаех, че извършвайки това, ще почета паметта й и специалната връзка, която имахме.
— Но щом Беатрис Удман е починала, вие сте се преместили в Кливлънд и сте намерили друга вдовица, която да прелъстите — каза Монк. — Задействали сте целия замисъл отначало.
— Значи той е професионален, надомен жиголо, а тя е негова сводница — казах. — Колко романтично.
— Роксан е любовта на живота ми — каза Ланс и собственически плъзна ръка около кръста й.
— И въпреки това се жените за други жени заради парите им — казах, после погледнах Роксан. — Какво, За Бога, виждате в тази мижитурка?
— Неговата състрадателност — каза Роксан. — Сърцето му.
— Страхотни думи, скъпа, да ти се връща — обърна се Ланс към нея. — Рокси иска възрастните жени, които са на края на живота си, да получат последна възможност да изживеят радостта и страстта, които тя изпитва с мен всеки миг… и които те никога не са получавали. Това е акт на безкористна добрина, и аз я обичам заради това.
— Не, миличък, ти си този, който прави жертвата — каза Роксан. — И аз те обичам заради това.
Помислих си, че ще повърна. Роксан целуна Ланс по бузата, после погледна Монк в очите.
— Ако питате мен — каза, — той е ангел.
— На смъртта — рече Монк.
— Не съм имал нищо общо със смъртта на тези жени — заяви Ланс. — Но определено имах много общо с щастието, което моите съпруги изживяваха, преди да преминат в отвъдното.
— Съмнявам се, че Хелън Грубър ще се съгласи — каза Монк.
— Не съм я убил — каза Ланс.
— Именно вие имате най-основателен мотив — каза Монк.
— А Роксан е на второ място — добавих.
— И двамата бяхме на борда на един катамаран по крайбрежието на На Пали, когато Хелън е била убита — каза Ланс. — Няма как да сме я убили, и вие го знаете.
На мен той ми изглеждаше ужасно горд с алибито си.
— Хелън знаеше ли, че сте довели малката си сладка любима на Хаваите и че двамата играете една и съща игра?
— Разбира се — каза Ланс. — Хелън знаеше всичко за Роксан.
— Знаем, че лъжете — казах.
— Наистина ли? — попита Ланс. — Откъде?
Едва не отвърнах: Защото Хелън ни каза, но се усетих.
— Защото историята ви е пълна с лъжи — казах. — Пътувате от град на град, като прелъстявате самотни стари жени и пресушавате банковите им сметки, и мислите, че това ви превръща в човеколюбец.
— Лейтенант Кеалоха ще иска да говори и с двама ви — каза Монк. — Затова на ваше място още не бих започнал да търся нов град и друга богата жена.
— Никой не иска повече от мен убиецът на Хелън да бъде изправен пред правосъдието — каза Ланс. — На ваше разположение сме, за да ви помагаме, толкова време, колкото е необходимо.